— Вера? Къде е Артьом? Повикай го!
— Той е зает. Аз ще отговоря.,— Той е зает. Аз ще отговоря. Не, не съм съгласна.
— Какво значи „не съм съгласна“?! Разбираш ли в какво положение сме?!
— Да. В какво сте вие. Това е вашият дълг. Вашата отговорност. Моят апартамент няма нищо общо с това. Никакви пари няма да има. И апартаментът също не.
— Ти разрушаваш семейството!
— Семейството беше разрушено от вас, когато започнахте да смятате чуждото за свое. Артьом сега ще събере багажа си и ще дойде при вас. Вие сте партньори. Ето, решавайте.
Тя натисна „прекъсни връзката“.
Артьом побледня:
— Ти не можеш така…
— Мога. И го правя. Моят дом не е ваша собственост. Ти избра своята страна, когато без да ме питаш пусна агента вътре. Сега — тръгвай.
Тя не гледаше как той събираше нещата. Просто се върна в спалнята и вдигна книга.
След петнадесет минути — щракване на ключа.
Тишина. Свобода.
Нейният апартамент. Нейният живот. Нейното решение.
Епилог
Артьом си тръгна, оставяйки след себе си само миризмата на лосион и тежко усещане. Вера седеше до прозореца, втренчена в мерцащия град. Мислите й бяха объркани, но едно чувство стана ясно: тя не беше предадена в един момент — предателството се трупаше, стъпка по стъпка, докато не избухна.
Минаха три седмици. Вера смени патроните на вратите. Върна си девическата фамилия. Изтегли си трудовата книжка от фирмата, където работеше „за компания“ с мъжа си, и отиде на интервю в юридическа практика, където някога беше започнала. Приемаха я без излишни думи. Без снизходителни погледи.
На първото заседание отиде с онази сива блуза, която Артьом не понасяше: „В нея изглеждаш като директор на училище“. Но именно така сега изглеждаше — като жена, която сама взема решения.
Един от вечерите й се обади Людмила Аркадиевна.
— Вера, ти все пак си разбрала неправилно. Артьом сега е на хапчета, казва, че ти си го изоставила.
— Аз не го изоставих, — спокойно отговори Вера. — Той си тръгна.
Изключи телефона и блокира номера.
За първи път от много месеци не се събуди през нощта от тревога. Сънищата й донесоха баба — в кухнята, с питки, с добри очи. И Вера разбра: всичко ще бъде наред. Тя вече беше направила най-важното — избра себе си.
