— Добре, Иля, — Никита стана, — беше приятно да се видим! — излъга той.
— Трябва да повторим! — отвърна с лъжа Иля.
Всяка клетка на тялото на Иля излъчваше благоразположение. На работа всичко вървеше по обичайния ред, а Жана обещаваше уикенда да организира весел маратон.,Всяка клетка в тялото на Иля излъчваше благодушие. На работа всичко вървеше по план, Жана обеща през уикенда да организира весел маратон. Апартаментът се изпълваше с аромати на храна, а той буквално размаза стария си приятел.
— А някога ти завиждах! — припомняше си Иля, останал сам със себе си. — Имаше хватка, ум, обаяние! А сега — нищо, празни джобове от завист!
Иля бе напълно уверен, че Никита му е завидял! И той самият си завиждаше! Какво да говорим за някакъв неудачник!
— Защо си толкова късно? — попита Мария, докато подреждаше на масата.
— От кога пък се интересуваш от особеностите на моя работен график? — възмути се Иля. — Аз пък не се бъркам при теб с съвети как да пържиш кюфтета или да гладиш ризи!
— Просто трябваше да дойдеш преди два часа, — каза Мария.
— И какво от това? Трябва ли да се чувствам виновен?
— Маруся, и без теб имам достатъчно специалисти вкъщи, които да ми капят на мозъка! Искам тишина, ред и това, как му беше? Умиротворение!
— Добре, — съкрати рамене Мария и излезе от кухнята.
Още една порция балсам за егото на Иля.
„Добра жена си избрах! — помисли си той. — Тиха, послушна, услужлива, безконфликтна. Ето го идеалът на пазителката на домашното огнище. Напразно им дадоха права! О, напразно!
Как беше преди? Дом, домакинство, деца – това е всичко! И никой не се бърка никъде, не задава въпроси, няма мнение! Маруся точно такава е! Добра жена!“
В началото на брака им Мария не беше толкова податлива, но Иля не обичаше да си спомня онова време.
— Просто нямам сили да се боря с глупостта на началника! — казваше той с унил глас. — Обяснявам му как ще е по-добре, а той дори не иска да слуша.
— Отхвърля това, което си предложил? — питаше Мария.
— Не просто отхвърля, дори не пожела да разгледа. Казал е, че без никакви рационализации всичко ще е по-добре.
— Иля, подай тази идея по-горе! През главата на твоя началник. Изчислих, че има около двадесет процента икономия.
— Ох, не знам, просто ми пада ръката.
— Ильоша, ти си толкова силен! — казваше тя. — Умен, смел, проницателен! На теб държи семейството ни!
Тя подкрепяше Иля в самото начало на брака им. Разбираше проблемите му, подсказваше решения. Той работеше по държавни търгове, а тя се ориентираше към частния сектор. Въпреки че и там, и там беше дизайнер-проектант.
Всъщност, ако не беше подкрепата и идеите на Мария, Иля нямаше да стане нито началник, нито дори ръководител на група. Щеше да остане обикновен изпълнител на чужда воля и идеи.
И точно това време Иля не обичаше да си спомня.
Е как така! Не той е пъпът на земята, а с помощта и подтикването на някаква Марусия-дизайнерка!
Но сега Мария вече не предлагаше идеи и не го подкрепяше особено. А Иля реши, че е възпитал жена си, затворил я в рамките на домакинството, от които тя не може да избяга.
— Фу-у! Той е стар! — каза Лиля, намръщвайки носле.
