— Обичам Иля, той ме обича. Вече сме заедно отдавна. А за вас дори не е говорил никога. Отмахваше се, все едно сте нещо ненужно и незначително. Мисля, че е справедливо да не ни пречите.
— И какво ти дава твоята чужбина? — усмихваше се Иля. — Десет години на вятъра!
Никита отвори уста да възрази, но не успя.
— Няма бизнес, няма дом, няма дори съпруга! Като тръгна преди десет години с празни джобове, с тях и се върна.
— Видях света, — намеси се Никита.
— Ой, голяма работа! Гледах го и по телевизията — нищо интересно!
— Добре де! Признай си честно — тръгна за кожи, върна се обръснат! Точка! Сега трябва всичко да започваш отначало. Може да се счита, че току-що си завършил института!
— Тук ще поспоря, — каза Никита, вдигайки пръст, — опитът, още повече чуждият, също значи нещо!
— В твоята чужбина може и да значи, но при нас законите са съвсем други! Ето аз, — изправи се гордо Иля, — завърших института и не тръгнах зад океана, въпреки че и мен ме канеха! Не! Отидох по специалността в държавна служба!
Първо стажант, после специалист, стигнах до водещ, после началник на група и сега пред теб седи началник на отдел! Статус, положение, заплата!
— Радвам се за теб, — каза Никита наранено.
— Освен това имам апартамент, кола и съпруга! И не само, че е с шест години по-млада, но и примерна домакиня! Кюфтенца, супи, ризи! И при това работи! А ти трябва да я помниш… — Иля се замисли. — Когато учихме последната година, тя дойде в първи курс. Маруся — дизайнерка!
— Това с плитката, нали? — попита Никита, опитвайки се да се сети.
— Тиха, спокойна, разумна…
— Да-да! И сега е такава. Тихичка. Тогава я прибрах, за да не попадне в лоша компания.
— Прибрах или се влюби? Това нещо не разбрах, — намръщи се Никита.
— Какво значение има? — усмихна се Иля. — Важно е, че е примерна съпруга! Разбира всичко, не задава въпроси, изпълнява задълженията си. Какво повече трябва от жена?
— Любов, — каза Никита като нещо съвсем естествено.
— За любов имам Жана! — Иля изправи гърба си с горда осанка. — Осемнадесетгодишна ци-ца! Страстна! Активна! Каква фантазьорка! И ако измисля нещо, отказ от нея не чувам. Сега разказвам, а сам вече се втурвам при нея.
— Илюха, това нормално ли е? — попита Никита. — Ти си женен. Не е ли нечестно, не мислиш ли?
— Чуй ме, морален стожер! — Иля се наведe към Никита. — А кой предаде нашата Родина с чужбина за десет години? — яростта в погледа му бързо се смени с радост, а той се разсмя гласно.
— Айде, стига бе, — засегна се Никита.
Не за себе си, а за двете жени, които приятелят му излъгва. А той, когато учеха, беше нормален човек.
— Никита, спомни си лозунга: „Не вместо, а заедно!“ Така ми е по-добре и на тях по-спокойно. Едната ми дава страст и младост, другата — домашен уют и покой. Бих ги срещнал, но мисля, че това вече ще е прекалено. Все пак в многоженството имаше някаква справедливост!
Никита не беше съгласен. И изобщо съжаляваше, че се беше съгласил да се срещне с Иля.
А Мария, която стана жена на Иля, имаше мисли в ума на Никита.
Ако той не беше заминал зад океана, сам щеше да започне да се среща с нея. Но десет години и всичко, което се случи през това време, не могат просто така да се заличат.
