— Мам, повече не мога да мълча. Не мога. Това ме потиска, трябва да споделя с някого. Да се посъветвам какво да правя по-нататък, — промълви със съкрушен глас Максим.​

​​Женя в това време лежеше в спалнята и вече беше готова да извика на съпруга си, който се бе върнал днес у дома по-рано от обикновено, че и тя е вкъщи. Но щом чу гласа му и думите, които Максим изрече в слушалката към майка си, се отказа навреме.​

​​Тя все още не разбираше какво се случва и за какво толкова важно иска мъжът ѝ да говори с майка му. Но интуицията ѝ подсказваше да остане в тишина. Да направи така, че Максим засега да не разбере, че Женя е у дома.​

​​Днес на работа Женя усети слабост и замайване. А после, в тоалетната, едва не припадна.​

​​В офиса вече много бяха прекарали грип, и тя беше наясно, че най-вероятно и тя се е разболяла. Слабостта, болките в тялото и замайването винаги са били първи признаци за неразположение при нея.​

​​— Вера Павловна, пуснете ме по-рано, — влезе тя следобед в кабинета на началничката.​

​​— Ти какво, също ли? Какво си пребледняла само! Ще ме убиете без нож. А кой ще работи? Добре де, върви. Какво да правя с тебе? Оправяй се вкъщи. Може пък да те отмине и да не се налага болничен.​

​​И Женя се прибра вкъщи, където, след като изпи една камара лекарства против настинка, легна в леглото. Дори заспа. Но внезапно, сред съня си, чу хлопането на входната врата, а след това долови гласа на съпруга си.​

​​И ето, сега Женя не знаеше какво става, но реши да остане неподвижна.​

​​Междувременно Максим, въодушевен от разговора с майка си, дори не стигна до спалнята, в която лежеше Женя. Седна на дивана в хола.​

​​Вратата на спалнята беше леко притворена, но Женя много ясно чуваше за какво става дума. А и отговорите на свекърва си също можеше да различи — съпругът ѝ обичаше да говори с майка си на високоговорител.​

​​— Какво се е случило, момчето ми? — попита тревожно свекървата. — Добре ли си?​

​​— Да, добре съм, мамо. Не е това проблемът. Исках да говоря за нещо друго…​

​​— Е, слава Богу! Здравето е най-важното, Максим, всичко останало е разрешимо, — побърза да успокои сина си Мария Андреевна.​

​​— Ако всичко беше толкова просто, както казваш…​— Е, какво става с теб? Да не си се скарал пак с Жени? Помирете се. Влюбените, когато се карат, само се закачат, — опита се отново да го развесели Мария Андреевна.

— Не, не сме се карали. Но, ако тя разбере всичко, най-вероятно до скандал дори няма и да се стигне. Просто ще ме остави и това е! — Мамо, какво да правя? Напълно съм объркан.

— Аз може би бих ти дала някакъв съвет, сине, ако най-накрая ми обясниш какво всъщност става? — каза спокойно майка му. — Престани да се вайкаш и хленчиш. Кажи ясно и конкретно какво се е случило.

— Мамо, искат от мен огромна сума. Няколко милиона. За мълчание.

— Кой иска и за какво мълчание? Хайде, отговаряй, не мълчи.

Жени в същото време спря дори да диша. И тя гореше от желание да разбере кой и за какво иска такива пари от Макс. Изведнъж се уплаши, че ако съпругът ѝ, притеснен и нервен, започне да се разхожда из апартамента, веднага ще я открие в спалнята. А тогава нямаше да има никакъв шанс да разбере тайните му.

Какво се случва тук!? Каква е тази страшна тайна, която мъжът ѝ крие от нея?

Преодолявайки слабостта и вълнението си, Жени предпазливо се изправи, стараейки се да не издаде шум от леглото. Тръгна към прозореца и се скри зад плътните тежки завеси.

Сега, дори Максим да влезеше в спалнята по време на разговора, тя щеше да остане незабелязана. Жени се смълча и напрегна слуха си.

А Максим продължи.

— Преди няколко месеца в живота ми изведнъж се появи бившата ми съученичка Светка Пономарьова. Трябва да я помниш. Такава нахална, самоуверена особа. Учиташе все с двойки и тройки. Голям побойник беше, държеше се по-зле и от момчетата.

— Да, помня, разбира се. Всяка учебна среща започваше с това как майка ѝ бе укорявана за поведението и успеха на дъщеря си, — веднага добави Мария Андреевна.

— Та така. През юни, на срещата на випуска, изведнъж от нищото тя започна да се държи сякаш е влюбена в мен. Заговори някакви пълни глупости, че още от училище била влюбена в мен. И че ѝ било ужасно тежко да се примири с мисълта, че съм женен. Това беше абсолютен кошмар, мамо! — почти извика Максим.

— Добре, добре, продължавай, слушам те, — нетърпеливо каза Мария Андреевна. — И какво стана после?

— Ами… След ресторанта аз и още няколко души отидохме на вилата на Вовка Петров. Сещаш се, нашият отличник, ти също го помниш. Светка, разбира се, ни последва, — продължи Максим, все още не смеейки да изрече най-важното.— Защо ти трябваше да отидеш там, кажи ми? Не ти ли стигаше ресторанта? — възмути се майката. — Та ти никога не си бил разпуснат с питието и винаги си се държал добре!

При тези думи Жени, която стоеше зад пердето, си спомни, че наистина преди няколко месеца съпругът ѝ беше отишъл на тази среща. Без нея, защото тя точно тогава приключваше тримесечния отчет и беше напълно заринала в работа.

А и нямаше никакво желание да ходи на среща с хора, които никога в живота си не беше виждала. Затова тогава Жени дори за момент не се поколеба и пусна съпруга си сам на празненството.

— Ще си припомняте разни истории от училище, а аз ще седя като пън — нито да се посмея, нито да направя шега, нито дори разговор да продължа. Не, иди сам, после ще ми разкажеш как е било. А аз ще довърша отчета си на спокойствие и без излишна суета, — беше казала тогава тя на съпруга си.

— Честно казано, и аз не горя от желание да ходя. Класът ни не беше кой знае колко сплотен, че сега да се срещаме с отворени сърца. Дори не разбирам защо тази наша бивша старостенка Машка е решила да организира събирането?

— Иди, иди. Не мрънкай като старец — отговори му с усмивка Жени.

Сега си спомни, че той се върна не вечерта, както се очакваше, а чак на разсъмване. Беше разтрепан и с тежък махмурлук. Нищо не обясни, просто се тръшна и спа почти цял ден.

— Мам, защо задаваш такива глупави въпроси! — продължи Максим. — Бях пиян, затова отидох с всички. Исках някакъв драйв, забавление, продължение на празника. И тогава се случи нещо, което изобщо не помня. Или бях толкова пиян, или онова, за което Светка ме обвинява, въобще не е станало.

— Но какво се случи, можеш ли вече да кажеш? — почти изкрещя Мария Андреевна.

— Точно така! Колко още ще ни мъчиш! — прошепна Жени, треперейки от студа зад пердето.

Много ѝ се искаше да се върне под топлото одеяло. Но докато той не стигнеше до най-важното, длъжна беше да остане в своето „укритие“.

— Светка ме намери след няколко дни и обяви, че я… изнасилихме на това събиране. Казва, че всички сме били до козирката пияни, никой нищо не е съзнавал, затова сме извършили това престъпление.

— Какво? Какво каза току-що? Да не съм чула погрешно? Моето дете го обвиняват в такова ужасно престъпление? — не издържа свекървата и извика в слушалката.

— Нямаше такова престъпление, мамо! Та как не ме познаваш? Ако малко превиша със спиртното, тутакси заспивам като тюлен. Какъв насилник мога да съм аз? — защити се Максим.

— Добре, това е второстепенно. Сега за друго говорим. Какви доказателства има тази Светка срещу вас? И защо, миличък мой сине, тя сега ти иска толкова много пари?— Светка ми каза, че е записала всичко на видео. Истината е, че не знам как е успяла, — нервно се засмя Максим след това. — Освен това, какво толкова има за заснемане? Дори отиде в болницата да ѝ вземат биоматериал, за да докаже, че наистина ѝ се е случило такова нещастие.

— И какво? Видя ли това видео? Или пък копие от жалбата в полицията? Свързаха ли се с теб представители на органите на реда? От всичко изброено, което може да потвърди думите на тази подозрителна жена, кое се случи?

— Нищо. Но тя толкова уверено твърди, че ни държи всички в ръцете си, че аз ѝ повярвах. Честно, не знам защо. Но се страхувам от нея, мамо. Много! Само на нерви съм тези дни.

— В какво точно си повярвал, не разбирам? Щом казваш, че нищо не е имало! Как можа да се поддаваш на номерата на тази интригантка? Тя е решила да печели на гърба на глупаци като вас. И вие сте се хванали! Между другото, кой друг пострада от нейните измами? — попита Мария Андреевна.

— Вовка Петров, който е собственикът на къщата, и Олег Уткин, — отговори унило Максим.

— И какво, те също ѝ повярваха за тези обвинения? Възрастни, сериозни мъже сте. Наистина ли сте толкова лесни за заблуда, щом наистина, както казваш, нищо не е имало?

— Не, те не ѝ повярваха. Вовка ѝ каза първо да му предостави доказателства и я прати по-далеч. А на Олег изобщо не му пука, скоро се разведе с втората си жена, — сподели Максим с майка си.

— Значи излиза, че само ти си се поддал на глупостите и заплахите ѝ и си готов да дадеш огромна сума пари, без ясно за какво. Така ли? — с гняв попита майка му.

— Мамо, страхувам се, че Женя ще разбере всичко. Какво да правя? Светка ми звъня пак днес и ме предупреди, че ако не започна да ѝ плащам исканата сума, ще разкаже всичко на жена ми и ще подаде жалба срещу мен в полицията. И тогава какво ще стане? — Максим беше на ръба.

„Ето ти работа! Не стига, че е замесен в някаква мръсна история, а и още не е ясно дали наистина е виновен. А сега се оказва, че мъжът ми е готов да съсипе семейството ни, за да угоди на алчните амбиции на тази противна изнудвачка“, мислеше си Женя, докато стоеше до прозореца.

После реши, че е време да си ляга, защото най-важното вече беше чула. Сега я очакваше много сериозен разговор с мъжа ѝ. А дали би му простила за всичко, тепърва щеше да стане ясно.

— Стига вече с тези истерии, ти си мъж! — строго каза на сина си Мария Андреевна. — За всичко, което направиш, трябва да носиш отговорност. Първо, днес ще разкажеш на Женя за този инцидент. Второ, сега ще се обадиш на тази нагла жена и ще ѝ кажеш, че си подал жалба срещу нея в полицията за клевета и изнудване. И ако тя още веднъж ти звънне със своите отвратителни намеци или искания, ще се срещате вече в съда. Разбра ли ме?

— Мислиш ли, че това ще проработи? — неуверено попита Максим.

— Не мисля, сигурна съм! — уверено го наставляваше умната свекърва на Женя. — Слушай какво ти казвам и направи точно така. И още нещо — разкажи на Женя всичко още днес. Това е задължително. Защото, ако Светка реши да се обади на Евгения, жена ти вече ще е подготвена.

— Страх ме е, мамо. Много ме е страх.– Не се страхувай. Женя е умна жена и ще разбере всичко. Ако ѝ обясниш правилно. Най-важното е да кажеш, че не си виновен за нищо. А и, сине, както казват хората – не те хванат, значи не си крадец. А теб никой не те е хващал в подло деяние.

– Добре, – измъмри Максим с тих глас.

Той затвори телефона, а Женя реши, че е време да излезе от скривалището си.

Тя се изправи от леглото и с несигурни крака излезе от спалнята към хола, където мъжът ѝ, потънал в размисъл за думите на майка си, все още седеше.

– Женя?! У дома ли си? Всичко си чула, нали? – изненада се и същевременно се стресна той.

– Да, всичко чух.

– И? Сега какво? Ще ме напуснеш, така ли? – попита той, замръзвайки от страх.

– Засега не. Просто ще те избавя от това да ми разказваш неприятните и мръсни детайли от тая изцепка. Наистина ти вярвам. По някаква причина, – добави, след кратък размисъл, Женя. – Въпреки че може би не трябва. Но си добър съпруг, Максим. И те ценя и уважавам. Затова няма да позволя на никого да разруши брака ни. Поне не на такива подли хора като бившата ти съученичка.

– Женя… Ти…

– Замълчи сега. Трудно ми е да говоря, болна съм. Така че, за в бъдеще – ако пак се забъркаш в нещо подобно, повече няма да ти простя. Ясно ли ти е?

– Да, любима, разбира се! – побърза да отговори облекченият Максим.

– Втори шанс няма да имаш, имай го предвид. И за напред – задължително споделяй с мен всички свои проблеми. Иначе може да направиш такива грешки, че после няма оправяне! Особено ако много се страхуваш от нещо, както стана в твоя случай.

Мъдра майка и умна жена – щастие за мъжа.

А Светка се отказа. Щом чу от Максим за полицията и жалбата срещу нея за клевета и изнудване, веднага се оттегли в сянката. Сякаш някой я бе омагьосал.

Дереккөз