— Аха? Сега ли се сетихте? — усмихна се Анна, наблюдавайки как съпругът отчаяно се опитва да се измъкне от ситуацията. — От кога не харесваш „тази компания“? Това са и твоите приятели! Познаваме се вече повече от десет години! Защо изведнъж им стана неприятен?
— Лъжех. За теб, кис. Отдавна всички те са ми дълбоко неприятни. Спомняш ли си мъжа на Алишка… Той се опита да ме домогне пиян!
— А, Арзуманян, тази нафталинова история е от много години. Тогава Игор просто те беше сбъркал с Алишка в тъмното, пиян. Ти пък заваляш при нея в леглото! И въобще, нека не отклоняваме темата… Къде си тръгнал, толкова хубав?
— Кисонька! Исках да се срещна с приятели. Да пийнем вино, да пушим наргиле… Прости, не можах да се накарам да тръгна с теб! Затова излъгах.
— А парфюмът от Бриони също за приятели ли е? Излял си си половин флакон, а, Левон?
— Анна, не разбирам! Намазах се, както обикновено! Не го приемах вътрешно, както твойта скъпа Витюша!
Усети името на бившия съпруг и Анна потръпна — разбра, че ако Левон е използвал това оръжие, значи ситуацията е по-сериозна, отколкото си е мислела. Тя отиде в кухнята, седна на стол и започна да масажира слепоочията си.,Чувайки името на бившия си съпруг, Анна се стресна и разбра, че ако Левон е използвал това оръжие, значи ситуацията е по-сериозна, отколкото е мислела. Тя отиде в кухнята, седна на столчето и започна да масажира слепоочията си. Звънна телефонът, и като вдигна, се опита да не покаже объркването, което я обхвана:
— Да, Алише, слънчице… честит рожден ден! Пътувах, трябваше да се върна… замая ми се глава, вероятно кръвното. Да изпратя такси? Не, скъпа, ще се справя, и на мен ми е жал, друг път. Целувам те, чао.
Тя затвори, остави телефона и вдигна уморените си очи към мъжа си.
— Наистина ли ти е зле? Върна се, защото ти се зави свят? — развълнува се той, — веднага ще се обадя на Вардан. Той бързо ще те върне на крака!
Левон започна да търси в телефона си номера на познат лекар.
— Наистина ми е зле. Но твоят Вардан няма да ми помогне! — въздъхна Анна.
— Какво тогава? Да тичаш до аптеката? — готов да тръгне към антрето, Левон се изправи, но Анна го спря.
— Спри да лъжеш, Левон! Знам, че лъжеш! — Аня стана и се приближи до прозореца, — Боже, заслужих ли наистина това? — прошепна тя на себе си. Левон мълчеше, а тя не се обръщаше, държеше паузата като добра актриса.
— Все пак ще отида до аптеката. Кажи какво да купя?
