«Защо не ми каза?» — попита Костик, оставен безмълвен от откритията на Таня за здравето на дъщеря им

Таня почувства как в нея се надига вълна от гняв, но дълбоко пое дъх, преброи до пет и спокойно каза:
— Алла Борисовна, с уважение към вас, това е нашето семейство и нашите пари. Аз пък не ви питам къде харчите пенсията си.
Костик се сви, сякаш го болеше зъб. Мразеше тези караници между майка си и жена си и все се надяваше те сами да се оправят.
— А Лиза как е? Защо не излиза да поздрави баба си? — Алла Борисовна стисна устни. — Напълно разглезиха детето.
— Тя не се чувства добре, — отговори Таня накратко.
— Пак измисляш, — изсъска свекървата. — На нейна възраст аз пеша ходех пет километра до училище. И нищо.
— Тя има анемия, — рязко прекъсна Таня. — Това вече е трети пристъп за месец. Днес почти припадна в училище.
— Анемия? — изведнъж се загрижи Алла Борисовна.
— Правим изследвания, — мръдна Костик. Той за първи път чуваше за здравословните проблеми на дъщеря си. — Вероятно е само авитаминоза.
Лицето на Алла Борисовна побледня и тя сякаш се отпусна на стола.
— Какви още симптоми?
Таня подозрително погледна свекървата:
— Слабост, бледност, умора. Защо питате?
Алла Борисовна махна с ръка:
— Просто се интересувам. Сложете ми чай.
Но нещо в гласа ѝ накара Таня да се вгледа подозрително.
След като свекървата си тръгна, Костик седеше мълчаливо в кухнята, въртейки празна чаша в ръцете си. Нещо се беше счупило в неговата обичайна представа за света. Не можеше да разбере защо майка му реагира така на новините за здравето на Лиза.
— Къде похарчи парите, Таня? — попита тихо, без предишната агресия.
Таня извади от чекмеджето папка и я постави пред съпруга си.
— За генетични изследвания. В клиниката. За най-подробната диагностика, която успях да намеря. Оказа се много скъпо.
Костик отвори папката и започна да чете медицинските термини. С всяка редица лицето му ставаше все по-бледо.
— Но защо… защо не ми каза?
— А ти щеше ли да се съгласиш да похарчиш пари за изследвания? — Таня се усмихна горчиво. — Или пак щеше да кажеш, че съм паникьорка, че Алиска симулира, за да не ходи на училище и да не прави уроци?
Костик си спомни как отхвърляше тревогите на Таня за дъщеря им, как се дразнеше, когато тя водеше Лиза на доктори. Срам го изгаряше отвътре.
— Диагнозата още не е потвърдена, но първоначалните анализи показват генетична предразположеност към апластична анемия, — Таня говореше сухо, делово, сякаш четеше доклад. — Това е рядко наследствено заболяване, което често се предава по мъжка линия.
Костик седеше като втрещен. В ума му изплуваха фрагменти от спомени: братовчед му, който почина в детството си от някаква кръвна болест, чичо му, който „изгори“ за няколко месеца…
— Трябва по-задълбочено изследване. И може би лечение в чужбина, — продължи Таня. — Затова не просто изхарчих нашата спестовна сума, а взех и кредит. Надявам се да не си против, че използвах твоята кола като залог.
В този момент телефонът звънна. На екрана се появи „мама“.