— Вие винаги така казвате, — въздъхна Лиза, вече много по-узряло, но послушно си тръгна.
Тези детски думи останаха да витаят във въздуха и за първи път Костик усети укол в съвестта си. Но веднага мислите за майка му, за нейната несбъдната мечта и за горящата ваучер го изместиха напълно.
— Таня, ти не разбираш. Това може да е последният шанс за мама.
— Костя, — Таня се подпря уморено на стената. — Аз повече не мога. Достатъчно е. Наш приоритет трябва да е нашето семейство. Ти, аз и Лиза. Не твоята майка, не моите родители, а нашата дъщеря.
— Какво общо има Лиза? — раздразнено възкликна Костик. — Разбира се, че тя е най-важна. Но това са само пари! Майка ми иска само веднъж.
Таня се усмихна горчиво:
— Само веднъж? През последната година майка ти „само веднъж“ е искала за нова шуба, „само веднъж“ за ремонт на вилата и „само веднъж“ за лечение в санаториум. И всеки път това бяха наши пари, Костя. Пари, които бяха предназначени за Лиза.
Вечерта на прага се появи Алла Борисовна. Без обаждане, без предупреждение, просто позвъни на вратата и влезе с вид на пълноправна домакиня.
— Реших сама да се разберем с всичко, — заяви тя, като си съблече палтото.
Лиза, видяла баба си, тихо се вмъкна в стаята си. Таня стисна зъби, опитвайки се да удържи раздразнението.
— Мамо, ние сами ще се оправим, — опита се да възрази Костик.
Но Алла Борисовна вече беше влязла в кухнята и включи чайника.
— От кога парите в семейството станаха проблем? По наше време жените даваха цялата си заплата на мъжете, и никой не се оплакваше.
Таня усети как в нея се надига вълна от гняв, но дълбоко пое дъх, преброи до пет и спокойно каза:
— Алла Борисовна, с уважение към вас, това е нашето семейство и нашите пари. Аз пък не ви питам как харчите вашата пенсия.,— От кога парите в семейството станаха проблем? В нашето време жените даваха цялата си заплата на мъжете и никой не се оплакваше.
