Лера почувства как гневът кипи вътре в нея.
— Това не са капризи! Аз съм му жена! — извика тя, но Елена Ивановна вече бе прекъснала разговора.
Лера остана сама, усещайки как светът около нея се разпада. Тя разбираше, че това не са просто разногласия — това беше краят. Не можеше повече да търпи такова отношение.
Тази вечер, седейки на дивана в родителския си дом, Лера взе решение. Тя повече няма да обсъжда нищо с Леша. Няма да чака той да осъзнае, че е сгрешил. Няма да търпи унижения и пренебрежение нито от страна на съпруга си, нито още по-малко от страна на неговата майка.
На следващия ден Лера събра всички необходими документи и подаде молба за развод. Това беше трудно решение, но тя знаеше, че това е единственият начин да си върне контрола върху живота си.
Когато Леша и Елена Ивановна се върнаха от Турция, бяха пълни с впечатления и ентусиазъм. Елена Ивановна започна да разказва колко хубава била онази момиче, която се бе приближила до Леша да се запознае. Тя говореше нарочно високо, за да чуе Лера, ако е била вкъщи.
— Тя беше просто невероятна! — възкликна с ентусиазъм Леша, без да забележи, че в апартамента няма никого. — Дори не знам какво прави, за да изглежда така в бански…
Чувайки думите му, Елена Ивановна с усмивка добави:
— Да, синко, такива момичета винаги привличат вниманието. Но ти знаеш, че имаш жена, и тя трябва да разбира, че ти си мъж.
Накрая Леша осъзна, че в апартамента няма никого. Никой не ги посреща и кухнята не ухае на храна. Той извади телефона и започна да набира номера на Лера, но тя не вдигаше. Всеки път, когато чуваше заетия сигнал, сърцето му се свиваше от тревога. Не разбираше защо тя не вдига.
— Може би днес работи в офиса? — предположи Елена Ивановна, но в гласа ѝ прозвуча нотка недоволство.
Леша продължи да набира, но Лера отхвърляше повикванията. Накрая реши да се обади на тъщата, надявайки се, че тя може да помогне.
— Алло, Анна Андреевна, аз съм Леша, — започна той, но думите му бяха прекъснати от рязкия глас на тъщата.
— Леша, не мога да говоря. Лера в момента почива и не искам да я безпокояш. Моля те, повече да не ѝ звъниш, — каза тя, подражавайки на поведението на Елена Ивановна.
— Но това е важно! Просто искам да говоря с нея! — опита се да възрази Леша.
— Аха, важно? — повтори с насмешка Анна Андреевна. — Важно за теб, но не и за нея. Тя сега почива след работа.
Леша почувства как гневът го обзема. Искаше да каже нещо, но тъщата вече беше прекъснала разговора. Стоеше с телефона в ръка, не вярвайки какво се случва.
— Каква глупост? — измърмори той и, без да чака отговор от майка си, бързо тръгна към дома на Анна Андреевна.
Когато стигна до апартамента, започна да звъни на вратата, но никой не отвори. Продължи да чука, докато най-накрая не видя Лера да отваря. Тя изглеждаше уморена, но в очите ѝ имаше решителност.
— Лера, аз… — започна той, но тя го прекъсна.
— Не трябваше да тръгваш, Леша, — каза тя с обида в гласа. — Ти избра майка си.
— Не исках да те нараня! — възкликна той, но Лера само се усмихна.
— Не искаше? — попита тя с горчивина в гласа. — Точно това искаше. Но сега подадох молба за развод и никой вече няма да посмее да те обижда, малкия ми, — добави нарочно с детски глас Лера.
Протегна му документите и той, не вярвайки на очите си, видя, че това наистина е молба за развод.
— Сега ще трябва да се сбогуваш със своята Ауди, — добави тя с хладна усмивка.
Леша усети как земята се изплъзва под краката му. Не можеше да повярва, че всичко се е променило толкова бързо. Стоеше, без да знае какво да каже, а Лера, без да чака реакцията му, затвори вратата.
Останал навън, Леша осъзна, че животът му вече няма да бъде същият. Сега ще трябва да се върне при майка си ЗАВИНАГИ…
Благодаря ви за интереса към моите истории!
Благодаря за коментарите, споделянията и абонаментите! Всичко най-хубаво!
Може да ви хареса също:
