Изглежда Леша не очакваше такъв отговор. Замръзна на място, после, не знаейки какво да каже, излезе от стаята. Лера остана сама, усещайки празнота в гърдите. Тя разбираше, че това не е просто пътуване – това е символ, че връзката им започва да се пропуква.
Тази нощ Лера дълго не можеше да заспи, мислейки колко бързо всичко се беше променило. Спомни си как мечтаеше за съвместен живот, как заедно с Леша градяха планове за бъдещето. Но сега всичко това изглеждаше далечно и недостижимо.
На следващия ден Лера се събуди от звука на стъпки и шум в кухнята. Тя едва отвори очи и видя Алексей и Елена Ивановна, вече събрани и готови за тръгване, бързо обуват се в коридора. На лицето на мъжа нямаше и следа от съжаление, само увереност, че прави правилното. Лера почувства как вътре в нея кипи гняв и обида.
— Леша! — извика тя, когато излезе от стаята. — Наистина ли ще заминеш?
Но той, без да се обръща, продължи да се обува, а свекървата само хвърли прощален поглед, пълен с презрение.
Лера остана сама в празния апартамент, усещайки как светът около нея се разпада. Седна на дивана и се опита да осъзнае какво се е случило. Този ужасен интериор в червени тонове я нервираше, както и всичко, което се бе случило напоследък.
Спомни си как заедно с Леша мечтаеха за съвместен живот, как щяха да обзавеждат дома си, как ще решават проблемите заедно. Лера все още отказваше да повярва, че Алексей е избрал пътуване с майка си вместо да работи за ремонта.
Времето тече бавно. Лера се опитваше да се заеме с работа, но мислите за Леша и неговото решение не я напускаха. Спомни си как той винаги казваше, че семейството е най-важно, а сега той замина, оставяйки я сама. Вътре в нея растеше чувство на предателство.
Към вечерта Лера реши, че не може повече да остане в този апартамент. Събра нещата си и отиде при майка си. По пътя мислеше как да обясни всичко, което се е случило. Майка ѝ винаги я подкрепяше, но сега Лера не знаеше как да каже, че бракът ѝ се разпада.
Когато влезе в къщата, Анна Андреевна веднага излезе да я посрещне.
— Лера, какво се случи? — попита, виждайки как дъщеря ѝ сяда на дивана, втренчена в пода.
— Леша замина с майка си за Турция, — каза Лера, лицето ѝ изразяваше гняв и обида едновременно. — Не разбирам как може да направи така.
— Какво? — възкликна Анна Андреевна, не вярвайки на думите на дъщеря си. — Ти си му жена! Това поне е ненормално.
— Не знам какво да правя, мамо, — започна Лера да хлипам. — Чувствам, че той не ме разбира, че между нас вече няма онова чувство.
— Може би трябва да поговорите? — предложи майка ѝ. — Да си обясните какво чувствате.
Лера кимна, но дълбоко в душата си разбираше, че разговорът с Леша няма да е лесен. Не знаеше дали той ще разбере чувствата ѝ или увереността му, че е прав, ще е по-силна.
На следващия ден Лера реши, че трябва да опита да се свърже с мъжа си. Взе телефона и набра номера му, но всеки път, когато чуваше звънене, сърцето ѝ спираше. Леша не вдигаше. Опитваше отново и отново, но той просто прекъсваше повикванията.
Разочарованието и обидата растяха. Лера чувстваше как безнадеждността се надига вътре в нея. Не можеше да повярва, че Леша така лесно се отдръпва от нея, сякаш три години заедно не значеха нищо за него.
Изведнъж телефонът ѝ позвъни. На екрана излезе името на Елена Ивановна. Лера не знаеше какво да мисли. Вдигна и свекървата веднага започна да говори, без да изчаква поздрав.
— Лера, искам да разбереш: Леша сега почива и не искам да го безпокояш. Моля те, не му се обаждай повече, — строго каза Елена Ивановна.
— Но аз просто искам да поговоря с него! — възкликна Лера, усещайки как гласът ѝ трепери от емоции. — Това е важно!
— Важно? — свекървата се усмихна насмешливо. — Важно за теб, но не и за него. Той е с мен сега и няма да позволя да разваляш почивката му с капризите си.
Лера почувства как вътре в нея кипи гняв.,— Важно за теб, но не за него. Той сега е с мен и няма да позволя да разваляш почивката му със своите капризи.
