Апартаментът на Елена Ивановна ухаеше на лавандула и старост. Гостната стая, където сега живееха Лера и Леша, свекървата беше обзавела с негови детски снимки: Леша в училище, Леша с първата кола, Леша… Леша… Леша.
— Кафе? — Елена Ивановна сложи чашата само за сина си.
— Аз сама, благодаря, — Лера стана от масата, избягвайки неприятната усмивка на свекървата.
— Сине, яж кифлички. Жена ти така няма да ти сготви, — добави тя като подлива масло в огъня.
— Благодаря, мамо, — отвърна Алексей с усмивка.
— А ти трябва да отслабваш! — рязко реагира свекървата, когато Лера се върна на масата и посегна към кифличките.
— Защо така реши? — усмихна се снаха му. — Моят тегло си е лично мое нещо.
— Ами да… както и новият апартамент, — саркастично добави Елена Ивановна.
— Ах, това ви държи будна, — засмя се Валерия.
— Да! — свекървата силно постави чашата на масата. — Не виждам нищо смешно! Апартамента е на нейно име, а живее при свекърва си, не при родната си майка.
— Ако знаех, че ще е така, никога нямаше да се съглася. Между другото, това Леша предложи.
— Лера! — шибна я с очи Алексей.
— Какво? — съпругата учудено разтърка очи. — Добре, трябва да работя. Бързам да изчезвам, — добави тя.
Лера се оттегли в стаята, а Елена Ивановна продължи да разказва на сина си най-различни измислици за невестката: че вместо да работи гледа сериали, че ходи при някакви мъже.
Леша се отблъскваше за сега. Но после се случи следното.
Една вечер, когато Лера се върна от работа, забеляза, че в апартамента цари необичайна суматоха. Елена Ивановна сякаш беше в приповдигнато настроение: извади прашасалия си куфар от шкафа и започна да събира най-красивите и любими рокли. Лера се изненада и се приближи.
— Елена Ивановна, вие отивате някъде? — попита тя, опитвайки се да скрие недоумението си.
Свекървата, без да се обръща, само хвърли през рамо:
— По този въпрос по-добре питай Леша.
Лера намръщи чело, но не настояваше. Знаеше, че свекървата понякога може да е неадекватна, но сега това изглеждаше наистина странно. Скоро Алексей се върна от работа и Лера реши да разбере какво става.
— Леша, знаеш ли накъде тръгва майка ти? — попита го, когато влезе в стаята.
— А, да, тръгваме за Турция, — отговори той, без да придава особено значение.
— За Турция? — повтори Лера, не вярвайки на ушите си. — Вие двамата ли ще пътувате заедно?,— Да, по горяща оферта. Само ние с майка ми! — каза Алексей, сякаш това беше очевидно.
Лера не можеше да разбере дали мъжът ѝ се шегува или не. Как въобще беше възможно? Цялото време тя мислеше, че заедно с Леша градят общи планове, а той, оказва се, таи обида, че тя е прехвърлила апартамента на свое име. Това беше като удар в гърба.
— Леша, сериозно ли? — попита тя, опитвайки се да запази спокойствие. — Реши да отидеш с майка си, вместо да прекараш време с мен?
— Лера, това е просто пътуване, — отвърна той, но в гласа му вече прозвуча нотка раздразнение. — Знаеш, че сега имаме много работа по ремонта. А майка отдавна мечтаеше за пътуване. Трябва ѝ почивка, особено след като има чужд човек в апартамента.
— Чужд човек? Уморена ли си? — Лера удивено разшири очи. — А откъде взимаш пари и кой ще наглежда работниците в апартамента?
— Разбира се ти. Все пак ти няма да ходиш никъде, — отговори Алексей с ирония. — Просто не виждам смисъл да обсъждаме всяка дреболия. Ти пък не ми каза нищо, когато прехвърли апартамента на себе си. А парите… получих премия… и реших да помогна на майка ми.
— Тоест ти смяташ, че най-доброто решение е да отидеш на почивка, а не да събереш пари за ремонта, за да го завършим? — възмущението на Лера нямаше край.
— Да! Все пак апартаментът не е мой, — сви рамене съпругът ѝ.
Лера не знаеше какво да каже. Чувстваше как пропастта между тях расте. В този момент ѝ стана ясно, че отношенията им вече не са същите като преди.
— Добре, — каза тя, опитвайки се да се съвземе. — Ако това е наистина, което искаш, няма да те спирам.
