– Това явно не ѝ трябва, – каза тя на Валентина, която в същото време, без да слуша, старателно чистеше рафт в шкафа на Лариса.
– Иро, не се бави! Още много трябва да подредим тук, – хвърли Валентина през рамо.,Към края на деня апартаментът на Лариса приличаше на бойно поле. Техниката на Андрей беше покрита с водни петна, шкафовете бяха наполовина празни, а някои вещи изчезнаха завинаги.
– Готово! Сега има ред, – каза Валентина гордо, напускайки апартамента.
Тя беше убедена, че е направила голяма услуга на дъщеря си.
Вечерта в неделя. Лариса и Андрей се прибираха у дома с лекота в душата. Шегуваха се, напяваха любима песен и обсъждаха колко спокойно са минали почивните дни. Но спокойствието изчезна веднага щом прекрачиха прага на апартамента.
– Какво е това… – Андрей застина на място. Лариса бавно влезе след него.
В уютния им дом цари хаос. На масата на Андрей бяха подредени пластмасови чашки, до тях лежеше клавиатура с влажни петна. Клавиатурата очевидно не работеше. Шкафовете в хола бяха наполовина празни, а останалите дрехи бяха подредени перфектно.
– Андрей, това е някакъв кошмар… – прошепна Лариса, гледайки празната полица. – Къде са моите вещи? Къде е куфарът ми?!
Андрей не отговори. Лицето му се зачерви, ръцете му се свиха в юмруци. Стиснал зъби, той включи лаптопа, но мониторът мигна и изгасна.
– Лариса, – каза с хрипкав глас, – това вече не е просто грешка. Това е… катастрофа. Тя е унищожила техниката ми! А ти знаеш, че това е моята работа! Моят доход!
– Аз… сега ще ѝ се обадя, – Лариса извади телефона си с треперещи ръце.
Тя набра номера на Валентина Сергеевна и тя почти веднага вдигна:
– Ой, Ларочка, точно исках да ти разкажа. Аз и Галина малко подредихме нещата. Е, общо взето, твоите излишни багажи дадох на Иро. Тя има по-голяма нужда. А техниката на Андрей, е… явно Артьом си е играл с нея. Но няма страшно, всичко ще изсъхне.
– Какво?! – гласът на Лариса се разтрепери и сълзи изпълниха очите ѝ. – Мамо, кой ти позволи изобщо да пипаш нещо?! Разбираш ли какво направи? Това беше техниката на Андрей, неговата работа! А моите вещи? Къде са?! Защо Ирина ги взе?
– Лариса, не истерясвай, – отвърна Валентина твърдо. – Просто се опитвах да помогна. Все пак при вас беше страшен безпорядък. Между другото, ботушите идеално паснаха на Иро, а якето ѝ стои много по-добре, отколкото на теб.
– Мамо… – Лариса вече не можеше да говори. Подаде телефона на Андрей.
– Валентина Сергеевна, – започна той студено, – вие преминахте всички възможни граници. Унищожихте техниката ми, откраднахте вещите на жена ми. Вече няма да стъпите в този дом. По никакъв повод.
– Андрей, говориш глупости! Аз съм вашата майка! – възмути се тя. – Това ли е благодарността за грижите? Цял ден прекарах, разчиствала вашия безпорядък!
– Благодарни сме, – процеди Андрей, – но вашата „помощ“ и „грижа“ повече не са ни нужни. Лариса, сменяме ключалките. Утре.
Лариса кимна. Тя гледаше мъжа си, стиснала устни, и разбра: той повече няма да търпи. Валентина Сергеевна се опита да каже нещо още, но Андрей вече прекъсна връзката.
Тази нощ Лариса не можа да заспи. Объркваше се в леглото, мислейки за всичко, което се беше случило. „Може би бях твърде строга? Може би трябваше да съм по-мекичка?“ Но всяко нейно оправдание за майка ѝ се разбиваше в картината на разрушения апартамент и страданията на Андрей.
– Лар, ти постъпи правилно, – каза той, прегръщайки я, сякаш усещаше мислите ѝ. – Искам просто да живеем спокойно. Без намеси.
Тя кимна и го прегърна обратно.
На следващия ден Лариса с твърд глас се обади на Ирина и поиска да ѝ върне вещите. Еднокръвната ѝ сестра веднага започна да се оправдава:
– Ами, леля Валь каза, че ти сама си ги дала! Аз си помислих, щом е така… Те ми бяха много нужни!
