„Кога ще свърши това? То едно, то друго. Ще го пращам при баща ти, да те възпитава“, каза тя раздразнена.
— Мамо, мога ли да се поразходя с Ванька из двора със самоката?
— Знам как ще се разходиш. И после къде да те търся? — изсумтя Ксения.
Преди два дни тя с Ванька се бяха изплъзнали от двора без разрешение. Ксения ги намери в парка, където караха с някакви по-големи момчета. Тогава тя му направи скандал и обеща, че ако се повтори, ще го прати при баща му за възпитание.
— Честно, обещавам, няма да излизам от двора без позволение — синът я гледаше с молещи очи. Очите му бяха искрени, като на котето от „Шрек“. Ксения едва сдържа усмивка, опитвайки се да запази строгост в лицето си.
— Добре, само внимателно, без да блъскаш никого и да пускаш колите да минат — смилостиви се тя.
— Обещавам! — радостно обеща Данка.
— Ако излезеш от двора, никога повече няма да излизаш сам на улицата, чуваш ли? — извика Ксения към антрето, където Данка веднага избяга, преди тя да се разколебае. Вместо отговор се чу хлопването на входната врата — Данка си отиде.
— И на кого казвах това? — поклати глава Ксения.
Уроците в училище бяха свършили, започнаха дългоочакваните ваканции. На десет години не ти се седи вкъщи, искаш часове да се разхождаш и да караш самокат с приятели. Лятото можеш нарочно да не се обличаш тежко. Къси панталони, тениска, обувки или кецове и тичай навън.
Ксения се приближи до кухненския прозорец. Скоро от входа излезе Данка със самоката. Веднага до него спря Ванька. Приятелите нещо си шепнеха. Ксения за известно време наблюдаваше как кръжат из двора, после се върна към печката. Време беше да сложи картофите в готовата супа. От време на време поглеждаше към прозореца, успокои се окончателно и започна да пържи лук и морков…
„Няма да избяга никъде. Последният скандал му помогна. Освен това знае, че гледам през прозореца. А утре, когато няма да ме има вкъщи… Няма смисъл да се тревожа предварително. Все още слуша, но какво ще стане после? След две-три години няма да го задържиш с обещания и клетви. Ще затягам гайките, но ще стане още по-зле — ще започне да лъже и да бяга от вкъщи. После ще тръгне с момичета… Как да преживея всичко това? А на мъжа му е все едно…“ Само като помислеше за мъжа си, стара, кървяща от обиди рана се отваряше в душата й, която все още не беше зараснала.
Тя мислеше, че любовта им е за цял живот. Не слуша майка си, бързаше да се омъжи. И какво? След година мъжът й изневери с нейната приятелка, разведоха се, а синът не го задържа. Данка изобщо не му трябваше. Той с удоволствие не плащаше издръжка. Веднъж в годината донесе подарък за рождения ден, тя предварително казваше какво да купи, иначе щеше да донесе най-евтината количка. Смяташе, че издръжката е достатъчна.
Докато на тигана се задушаваше запържката от лук, морков и пипер, позвъни на вратата. Ксения замръзна с шпатула в ръка. „Данка? Той има ключове. Загуби ли ги? Или…“ — Ксения се втурна към прозореца. — Децата и майките във двора намаляха. Време е за обяд и следобеден сън за малчуганите. Но къде са Ванька и Данка?“ Всичко това прелетя през главата й за части от секундата. Последва по-силен звън.
Убедена, че нещо се е случило, Ксения рязко отвори вратата. На прага стоеше Данка, държейки една ръка с другата пред себе си. Очите му бяха големи като петак, уплашени и виновни.
— Знаех си! Какво се е случило? — попита Ксения.
Вероятно очите й станаха големи като чиния, защото Данка уплашено и бързо започна да говори:
— Само не ме карай да се караш. Нищо страшно не се е случило. Паднах от самоката.
Ксения разгледа внимателно ръката на сина. На дланта и на гърба на ръката забеляза следи от зъби и кървящи рани.
— Куче те е ухапало — каза Данка, опитвайки се да отдръпне ръката си.
— Какво за куче? Ти си още малък, за да се доближаваш до бездомни кучета!
Малък беше луд по кученца и котенца, просеше да му купят някое. Но Ксения беше непреклонна. Какво куче? Той е в двора, а тя е на работа, няма ги вкъщи цял ден. Кучето ще сдъвче всичко, а парите им не стигат, за да купуват нови мебели и вещи. „Като пораснеш, си гледай каквото искаш, а докато съм аз домакиня…“ — си спомни тя.
— Не е бездомна, има нашийник. Живее в нашия двор, в съседната девететажка.
— А къде е стопанинът? Защо те е ухапала? Може би е бясна или болна? — Ксения се уплаши толкова, че забрави да затвори вратата на апартамента.
