Дъщерята се роди слаба, лекарите я наблюдаваха. Юлия си мислеше, че ще се върне у дома и ще си почине, но Людмила Михайловна имаше собствени планове. Между другото, Виталик не беше информиран за тях.
Съпрузите бяха посрещнати от шумна компания. Когато Юлия влезе в апартамента си, от изненада дори потръпна.
Племенникът на Людмила Михайловна, братовчед на Виталий, изщрака силно с конфета. Добре, че бебето не се събуди от този шум.
Виталий се озадачи:
— Какво се случва тук?
— Празнуваме! — извика Людмила Михайловна. — Посрещаме внучката!
Юлия насила се усмихна:
— А защо не ни предупредихте по-рано? Не очаквахме гости…
— Решихме да ви направим изненада, — изрева племенницата на Виталик, петнадесетгодишната Милана. — Какво стоите? Влизайте, всичко е готово!
Юлия поседя малко с гостите, извини се и се оттегли в спалнята. Помоли мъжа си:
— Може ли да си полегна, Виталик? Честно, съвсем изтощена съм. Така ми се искаше тишина, а тук… гости.
И Виталик не беше много доволен, но няма как да изгони роднините. Наложи се да приеме поздравленията.
***
Людмила Михайловна започна често да съветва снаха си, а в семейството периодично възникваха дребни спречквания и недоразумения, най-вече заради различните им възгледи за възпитание.
Юлия не искаше да влиза в открит конфликт със свекърва си. Слушаше, кимаше с глава, а после правеше всичко по своему.
Людмила Михайловна не беше доволна. Като виждаше, че снаха ѝ не следва нейните „мъдри съвети“, започваше да убеждава сина си:
— Новороденото трябва да се къпе в солена вода! Защо изобщо ви е сапун? Кожата им е чиста, много тънка и нежна. Сапунът не трябва да я докосва!
— Мамо, Юлия знае какво прави. Аз постъпвам, както тя ми казва.
