– Виталик, – крещеше Людмила Михайловна, – сине, тя… Тя ме удари! По лицето! Твоята жена си позволи да вдигне ръка срещу мен!
Какво още трябва да ми направи, за да ти се отворят най-накрая очите?
Виталик, веднага я изгони! Какво е това? Какво си позволява? Зле ми е, някой да извика линейка… Ох, умирам!
Виталик отлично знаеше колко умее майка му да манипулира – този номер той вече беше изтърпял неведнъж.
Мъжът бе изгубил покоя си през последните шест месеца – майка му внезапно бе започнала да мрази съпругата му, макар че по-рано всичко изглеждаше добре. Между Людмила Михайловна и Юлия не бяха възниквали конфликти.
Те разговаряха любезно, намираха общи теми. Юлия нито веднъж не казала на Виталик, че не иска да ходи с него на вилата на майка му, а и неговата майка никога не бе изразявала недоволство от посещенията на снаха си.
Мъжът дълго се питаше какво се е случило. Събирайки фактите, Виталик осъзна, че държанието на майка му се промени след като Юлия забременя.
Съпрузите дълго се стараеха да станат родители – цели шест години живееха без деца.
Равнявайки събитията от последната година и половина, Виталик си припомни първите закачки, които майка му започна да мята към Юлия:
– Внимавай, Юлия, трябва да бъдеш по-предпазлива – каза веднъж Людмила Михайловна на снаха си.
– Какво имате предвид? – усмихна се Юлия.
– Всички бременни хемонират от хормоните. Ядат каквото им падне и в огромни количества, качват по 30–40 килограма за 9 месеца, а после плачат, не знаят как да отслабнат и се обиждат, ако мъжете им започнат да се оглеждат за други.
Юлия се засмя:
– Хайде, стига, Людмила Михайловна. Виталик ми обеща, че ще ме обича каквато и да съм. Нали, скъпи?
– Разбира се – кимна Виталик. – Мамо, въобще не се тревожа по този въпрос. Ако Юлия реши да отслабне, ще отслабне.
Следващия път, когато Людмила Михайловна видя снаха си, ѝ направи „комплимент“ за прическата:
– Никога не бих си помислила, че вярваш в такива глупави суеверия. Бременността не е оправдание, Юлия, да се занемариш така. Косата ти сега изглежда като ледени висулки! Хайде, ще те запиша при моя фризьор?
– Няма нужда, Людмила Михайловна. Благодаря. От миризмата на амоняк ми става лошо, а и не мога да седя дълго на стола, гърбът ме боли.
