Санчо Панса? Онзи дебел чичко на магаре? Който обичаше само да яде и да спи? Значи така тя се отнася към него!
Жената го беше нарекла с име, което Сашо мразеше, и тя отлично го знаеше! Значи, Нина съвсем съзнателно търсеше конфликт!
Момичето си тръгна да събира багажа. А слисан мъжът остана: това беше неочаквано и го отведе в съвсем друга посока – той не искаше развод.
А всъщност какво искаше? Жената му кротко да се промени, както той желае, но само външно? А останалото да си остане същото, както преди?
И неконфликтната Нинка пак да му готви вкусни супи, да пече пирожки и да глади ризите му?
Хлопна входната врата – момичето замина при своите родители. А той отиде при Пламен „да развържат“ ситуацията: Вероника отишла на маникюр, а брат му го покани да мине на гости.
— Завиждам ти, братле! – започна Сашо, когато седнаха в кухнята: по-големият брат беше изпържил яйца. – Каква жена отмъкна!
— Аз пък на теб! – неочаквано отвърна Пламен.
— Как така на мен? – изуми се Александър.
— Защото Нина ти е страхотна! Между другото, защо не дойде? Нали ви поканих и двамата!
Да, брат му го беше поканил заедно с нея. А Сашо не пожела да каже, че го е зарязала.
А Павел допълни:
— Макар че, правилно – още малко и ще я отмъкна! Ти дори не осъзнаваш какво съкровище си намерил! Страхотно момиче – нищо общо с моята: дори веднъж не ми изпържи картофи!
— Как така веднъж? – учуди се Сашо: в семейството им всички обичаха пържени картофи. А Нина често ги приготвяше като гарнитура.
— Виждал ли си ноктите ѝ? Точно така!
— Е, голяма работа – няма пържени картофи! – не се предаваше по-малкият брат. – Яж нещо друго!
И наистина, какво значение имаха картофите, когато до теб е такава красота!
— Какво друго? Тя нали „лапички“ си има – както всички те казват сега! А да пържа яйца сам ми омръзна отдавна!
За тази страна Сашо определено не беше мислил – главата му беше заета с възвишени идеи, а не с тази… ежедневност.
А Пламен изведнъж въздъхна и каза:
— Само ако знаеш колко съм уморен!
— От какво? – изуми се Сашо.
— От всичко!
— Може ли да се умориш от красота?
— Може, — тъжно се съгласи Павел, — когато красотата е прекалено много. — А друго няма!
— Как така няма?
