А Саша не тръгна след нея и за първи път от толкова време седна на дивана. Но на следващия ден те, разбира се, се сдобриха: не трябва да забравяме, че бяха млади и се ожениха по любов.
Но още на следващия ден съпругът се заяде с Ниночка заради прическата ѝ.
— А не може ли да ги срешиш някак? Или да ги пригладиш?
— Може, но защо? – учуди се тя. – Нали винаги ти е харесвало?
Това бе истина: Сашка беше във възторг от облака коса на жена си, лека като нея самата.
— Е, за разнообразие!
— А за разнообразие днес ще ти изпека пиле за вечеря! – и тя изтича на сутрешния си урок.
Той пък остана седнал за няколко минути, потънал в мечти за Вероника и нейната гладка прическа: да, такъв стил вероятно е присъщ на истинските красавици!
После се оказа, че и дължината на полата не подхожда на Ниночка и дори я загрозява: заради пълнотата си тя рядко носеше панталони.
Ниночка постоя няколко секунди събрана в мисли, след което каза:
— А според мен единственото грозно нещо тук е твоето присъствие до мен.
След тези думи той спа на дивана цяла седмица: почти не разговаряха. Въпреки това храната остана вкусна и обичайно разнообразна: готвенето помагаше на Ниночка да се справи със стреса.
Но след време те, разбира се, отново се сдобриха.
Само че Ниночка стана значително по-тъжна и, като че ли, по-сериозна. Тя вече не се смееше така звънливо както преди, накланяйки къдравата си главица назад и показвайки реда от блестящо бели зъби.
„Е, добре! – радваше се Сашка. – Истинските жени така не се смеят. Те само се усмихват с краищата на устните – презрително и високомерно, точно като Вероника!“
Да, съпругата на брат му бе твърдо заела мислите му. Но в тези мисли нямаше финална цел – да завладее красавицата: на Сашка му харесваше самия процес на мислене.
Освен това, краденето на съпругата на брат му беше неморално. А и Вероника едва ли би обърнала внимание на него – Пашка беше далеч по-интересен от невзрачния си брат: а за красива жена като Вероника бе нужна съответстваща половинка.
Всъщност, и Ниночка не беше зле: оженил се бе за нея по любов!
Вкъщи стана безрадостно – вечерите минаваха в мълчание. А и вече не се стараеха да прекарват времето заедно: нямаше за какво да разговарят.
В една такава тъжна неделя обядваха мълчаливо: във въздуха висеше напрежение.
И изведнъж мъжът забеляза, че на масата липсват пирожките, които Нина печеше два пъти седмично – в четвъртък и неделя. Днес беше неделя, но обичайните и вкусни пирожки липсваха.
За да разведри обстановката, Сашка попита с весел тон:
— А къде са пирожките?
— Отслабвам! – студено отвърна винаги приветливата съпруга.
— Но аз не! – засмя се той.
— Направих си маникюр, затова си ги изпечи сам. А и, съдейки по всичко, ти имаш нужда от друга жена. Затова си тръгвам от теб: бъди здрав и не кашляй, Санчо Панса! – каза Ниночка с делови тон и излезе от кухнята.
