Тъй като Майка упорито мълчеше, отново се наложи мама Галя да „спасява положението“.

– Дим, скоро ли ще си дойдеш?

– Скоро. Вече съм към финала.

– Хайде, не се бави! Тук има един разговор за водене.

– Случило ли се е нещо? – обезпокои се Димитрий.

– Ами как да ти кажа… още нищо не се е случило, но трябва да поговорим – Галя очевидно беше развълнувана, но по всичко личеше, че катастрофа все още няма.

Петнадесет минути по-късно главата на семейството вече влизаше в апартамента.

– Какво се е случило тук? – попита предпазливо той съпругата си.

– Какво се е случило тук? – попита предпазливо той съпругата си.

– Преоблечи се, измий си ръцете, няма нужда веднага да зарязваш всичко и да спасяваш Вселената – тя го целуна и леко го побутна към банята.

Скоро той приключи с необходимите процедури, преоблече се и излезе в хола.

– Да вървим – жена му го поведе към стаята на дъщеря им. Майка седеше на дивана си нацупена, с червени от сълзи очи.

– Какво се е случило? – Дима се стараеше да запази спокойствие.

– Питай дъщеря си – тросна се Галя. – Хайде, разкажи на баща си какво си намислила!

Майка още повече се намръщи, обърна се към прозореца, категорично нежелаеща да изрече и дума за своите проблеми.

– Така, дами – Дима решително потупа по масата, – или сега спокойно, без истерии, излишни емоции и театрални паузи ми казвате какъв е проблемът, или се оправяйте сами, а аз ще си почивам след работа!

– Ще се омъжваме – докладва жена му с хаплив сарказъм, – днес, без отлагане!

– Как така? – малко се смути Димитрий. – Просто така омъжване? За кого, ако не е тайна?

– Как така? – малко се смути Димитрий. – Просто така омъжване? За кого, ако не е тайна?

Тъй като Майка упорито мълчеше, отново се наложи мама Галя да отговори:

– Олег Мамурин, един такъв пъпчив очилатко, който напоследък често минаваше наоколо.– Аха, Мамурин, значи… Така ли е, дъще?

Майка упорито мълчеше.

– Значи така, моя скъпа. Хайде, стига с тези партизански игри на разпита. Аз какво, трябва да ти танцувам тук, за да науча нещо? – вече сериозно изгърмя бащата.

– С Олежка се обичаме! – изстреля дъщерята. – Той е най-добрият и ще се оженим!

– Е, поне някаква яснота се появи – въздъхна главата на семейството. – Той учи заедно с теб ли?

– Да, в една група сме.

– Първи курс – въздъхна Дмитрий, било то разбрано, било то обречено – деца…

– Ние не сме деца! – избухна дъщерята. – На осемнайсет сме, пълнолетни сме!

– Добре. Ако сте пълнолетни, значи сте възрастни, така ли? Тогава ще говорим като възрастни.

– Добре. Ако сте пълнолетни, значи сте възрастни, така ли? Тогава ще говорим като възрастни.

– Не искам да говоря! Сега ще започне: „Вие още сте млади, трябва да изчакате, да стъпите на крака, да проверите чувствата си“ и други скучни клишета. Вие сте възрастни, умни, правилни, и не можете да разберете едно просто нещо: обичаме се, имаме чувство! А вие искате да го убиете!

– Аз, дъще, не искам никого да убивам – уморено въздъхна бащата. – Искам да разбера всичко. Значи, ти и Олег се обичате, така ли? – Майка предизвикателно кимна. – Това вече радва. И искате да се ожените? И двамата ли, или само ти?

– Татко, не се опитвай да унижаваш Олежка. И той иска да се оженим.

– Е, браво. Значи, желание имате. А къде ще живеете, с какви средства? Помислили ли сте за това?

– Това не е важно! Ако имаме любов, останалото няма значение! – възкликна дъщерята с жар.

– Майка, на колко години си? – тихо попита бащата. – Имам чувството, че не си в първи курс на университета, а в първи клас. Каквато и да е любовта, някъде трябва да живеете, всеки ден трябва да се яде, нали? Накъде така бързо пришпорвате? Утре направо да се жените, какво, нещо ли ви притиска? Никой не е против твоя Олег, нека дойде, да се запознаем, да поговорим, да се срещнем с родителите му… Така ли е, права ли съм? – обърна се бащата към майката.

– Много си права, скъпи. Но има един нюанс… Те май бързат с нещо.

– Ами какво, Олега ли ще го вземат в армията? Ама нали студентите не служат…

– Не, не в армията, и не Олега. Майче, защо мълчиш, пак аз трябва да изяснявам?

– Аз не мълча – сърдито измърмори дъщерята – аз и Олежка ще имаме дете.

– Аз не мълча – сърдито измърмори дъщерята – аз и Олежка ще имаме дете.– Така-а, – ошашавено измърмори Дима, – интересно танцуват девойките. По-точно, вече не са девойки. И какво смятате да правите?

– Да се женим! Да раждаме! И да не си посмял да ме уговаряш на… на нещо друго! Нашето дете ще живее!

– Я, спокойно! Никой няма да те уговаря за нищо, трябва сами да се оправим. По-добре кажи, родителите на Олег знаят ли?

– Той днес… Уговорихме се всеки от нас днес да говори с родителите си…

– И какво? Не ти ли се е обадил за резултата?

– Н-не…

– Добре тогава, щом се обади, кажи ми. А сега оставете ме да вечерям, че с тези драми направо ще умра от глад.

Той и жена му отидоха в кухнята, където Галя бързо стопли вечерята и сложи чиния пред него.

– И какво ще правим? – попита тихо тя.

– Засега не знам. Честно казано, нямам представа. Хайде да изчакаме какво ще кажат техните родители, може заедно да стигнем до някакво решение…

– И какво ще правим? – повтори тихо тя.

– Засега не знам. Честно казано, нямам представа. Хайде да изчакаме какво ще кажат техните родители, може заедно да стигнем до някакво решение…

Тъкмо приключиха с вечерята, когато дойде неприятна новина от Олег: родителите му категорично били против, провели тежък разговор, който завършил със скандал. Лоша работа…

Петнадесет минути по-късно Майка излезе в хола с телефон в ръка и тихо каза, прикривайки микрофона:

– Майката на Олег. Иска да говори с някого от вас…

Галя кръстоса ръце пред себе си:

– Скъпи, говори ти, моля те, аз не мога…

Дима я погледна укорително, но взе телефона, включи високоговорителя и сложи пръст пред устните си.

– Ало, добър вечер, аз съм бащата на Майя, Дмитрий Сергеевич.

– Лариса. Майката на Олег. Нашият син днес заяви, че той и вашата дъщеря са заедно. И, съдейки по нейното състояние, вече са спали заедно. Имат грандиозни планове. Вие осведомени ли сте?

– Да, говорихме с Майя.– Много добре. Сега искам да подчертая, че ние категорично сме против тези грандиозни – тя каза тази дума с язвителен сарказъм – планове! Нашият син трябва да учи, да получи професия, да гради кариера. Женитба на първи курс, камо ли дете, не са част от нашите планове.

– В нашите планове също не беше прибързано омъжване на дъщеря ни, знаете ли. Но Майя ще има дете, от вашия син, между другото. И какво предлагате да правим с това?

– В нашите планове също не беше прибързано омъжване на дъщеря ни, знаете ли. Но Майя ще има дете, от вашия син, между другото. И какво предлагате да правим с това?

– Това, извинете, е ваш проблем, Дмитрий Сергеевич. Първо, аз изобщо не съм сигурна, че това е дете на Олег. Второ, дори и да е така, този номер – веднага да се женим, защото съм бременна – при нас няма да мине. Предполагам, че вашата дъщеря, както всяко момиче, се стреми към брак, особено с оглед на това, че Олег не е никак беден, от добро семейство, с апартамент и положение, така че като жена я разбирам, но като майка ще направя всичко възможно да оставите сина ми на мира. Това не е само моята позиция, мъжът ми мисли абсолютно същото. Поговорихме със сина ни, и той се съгласи с нашите доводи и моли да предадете на дъщеря си да престане да го притеснява. Нека направи аборт или да ражда, нас това не ни касае. Всичко добро, сбогом.

Последваха кратки сигнали. Дмитрий хвърли тежък поглед на своите жени и мрачно каза:

– Всички чухте, нали? Да го кажем накратко – никакви аборти! Да навредиш на невинна душа – извините ме за високия стил – не може, а и здравето може да пострада. Нищо фатално. Ще дойде време, ще излезеш в академичен отпуск, после ще се върнеш – не си нито първата, нито последната. Финансово ще помагаме и ще гледаме детето. А с тези… ще се разправим. М-мръсници такива! Аз не съм аз, конят не е мой. Е, добре, изпийте малко валериан, поплачете малко, ако трябва, но не за дълго. Ще се справим!

Той придърпа жена си настрана и тихо каза:

– Вземи Майя тази вечер при себе си, да не вземе да направи някоя глупост. Поговорете си, успокой я. Аз ще легна в нейната стая.

След час на вратата се позвъни.

– Кой ни носи нещастия сега? – намръщено изръмжа Дмитрий и отиде да отвори.

В скоро време влезе в хола, придружен от млад мъж с очила и пъпки по лицето.

– Олежа! – Майя се хвърли на врата на очилатия, – Дойде за мен, нали?

– Да, за теб. Дмитрий Сергеевич, Галина, дойдох да взема Майя.

– И къде възнамеряваш да я заведеш, ако не е тайна?

– Още не знам. Може би ще наемем квартира. Пълнолетни сме, така че ви моля да не ни пречите! Ще дойдеш ли с мен? – попита той Майя.

– Разбира се! Където и да е!

– Стоп, младежи – главата на семейството вдигна ръка – няколко въпроса за пресата. Майка ти каза, че цялото ви семейство е против вашето с Майя решение, и ти също.

– Не точно така, Дмитрий Сергеевич. Това е решение на майка ми. Баща ми просто се съгласява с нея априори – каза той спокойно, използвайки думата съвсем естествено, без усилие – а аз се направих, че са ме убедили, само за да не ми пречат. После взех портфейла си с паспорта и банковата карта и хоп! Ето ме тук.

– Така-а, интересно! – баща Дима явно беше приятно изненадан. – Сега искаш да вземеш Майя, да наемете квартира. А с какви, извинявай, средства?

– Насъбрах малко пари, работих вечерно време, имам блог с последователи и свой канал. Ще стигне за няколко месеца, за наем и храна, а после ще изкарам още.– Аха, не е зле, не е зле… Какво ще кажеш, жено, да пуснем дъщеря си? Младият човек май не е толкова прост, колкото си мислехме.

– Аха, не е зле, не е зле… Какво ще кажеш, жено, да пуснем дъщеря си? Младият човек май не е толкова прост, колкото си мислехме.

– Дори не знам – сви рамене Галина. – Къде пък, по това време на вечерта…

– Правилно разсъждаваш, по това време не бива да се пуска никого. Хайде, да се разберем сега. Значи ще се жените, така ли?

– Да! – отвърнаха и двамата.

– И ще запазите детето?

Същият отговор.

– Тогава ще ви подкрепим, но има няколко условия. Първо – ти, Олег, ще направиш всичко възможно да се помириш с твоите родители, а ти, Майя, ще го подкрепяш. Олег днес ще остане да нощува тук, няма какво да се скита по това време. Ще ти застелем в хола, за нас си засега просто гост, приятел на дъщерята. Пиши на твоите хора, че си нощувал при приятели. После ще ги подготвиш за суровата истина, но без кавги и скандали! Учението не се изоставя! Особено ти – той кимна към Олег, – Майя ще излезе в майчинство и после ще навакса. Ние ще ви помагаме, с пари, с гледане на детето, но няма да работим вместо вас. Сватбата засега предлагам да е скромна – трябва да пестите средства. После може да отпразнувате както си искате. Съгласни ли сте с тези условия?

– Да – отвърна Олег без капка колебание.

– Ами… аз все пак исках истинска сватба, с було, лимузина, гости – разочаровано проточи Майя.

– Не му е времето сега! – отсече младоженецът. – Ще подпишем тихомълком, а после, след година-две, ще направим голямата свадба.

– Добре, както кажеш…

– Така, деца, ясен план, разпределени задачи. Сега се подготвяме за сън, утре всички рано ще стават.

По-късно Галина хвана мъжа си, когато той беше отишъл в кухнята за чаша вода.

– Слушай, все искам да те попитам – как така ти смени курса толкова рязко?

– Рязко, казваш? След като разговарях с тая хищница, неговата майка, цял треперех. После се появява този, когото мислех за мамин син, пъпчив зубър с очила. А той излезе истински мъж, не отстъпи и не изостави любимата си. Е, за такъв и дъщеря можеш да дадеш!

– Както винаги си прав, мило! – целуна го тя и отиде да разпредели всички по леглата.

Дереккөз