Александър Михайлович отново попита:
— Навярно сте в много отчаяно положение?
Със заглъхнал глас Света произнесе:
— Да… много.
Сумароков се усмихна странно:
— Добре, ще ви помогна. Но ще ви предложа друга позиция… Но за това ще поговорим по-късно, а сега влезте в къщата, иначе детето ви съвсем ще премръзне. Ще имате своя стая, прилично възнаграждение и изхранване…, ако приемете нашето предложение.
Светлана нямаше време да размишлява върху странностите в поведението на бъдещия си работодател. През цялото време на разговора той я гледаше като експонат в музей или стока на рафт в магазин. Тя хвана Сергей за ръката и побърза да последва охранителя, на когото господарят нареди да заведе „гостите“.
Стаята, в която ги заведе мълчаливата прислужница, впечатли Света, която не беше свикнала на много. Сергей също скачаше от радост:
— Мамо! Сега ще живеем тук?
Светлана сякаш преливаше от щастие:
— Да, сине! Много ни провървя.
Но първата радост бързо се изпари, когато тя разбра какво е мястото, което й е отредил господарят. Александър Михайлович почука на вратата, преди да влезе:
— Е? Настанихте ли се вече? — попита усмихнат. Сергей отговори:
— Да! Тук е страхотно!
Александър Михайлович се обърна към Света:
— Забавен малчуган имате. На колко е?
— Скоро ще навърши пет.
— А къде е баща му, ако не е тайна?
Света се поколеба с отговора, а Сумароков смени тона си:
— Значи не сгреших, като реших, че сте сама и сте родила извън брак.
Света усети как гореща вълна я обля.
— А защо ми задавате такива странни въпроси?
Александър Михайлович седна удобно в креслото.
— Седнете и вие. Ще е по-добре, ако Серж не чуе разговора ни… Ела, мъниче! Имам подарък за теб — тази прекрасна количка.
Той извади от джоба си миниатюрно копие на своята кола. Сережа беше безкрайно щастлив от подаръка, а Сумароков продължи с мек и успокояващ глас:
— Няма да увъртам и ще кажа направо: със съпругата ми имаме проблем с…, как да го кажа по-деликатно, продължението на рода ни. Изпробвахме всичко, включително и инвитро, но без резултат. Заради непрестанните неуспехи, Анджела — жена ми — стана нервна, кара се с прислугата, често изпада в депресия… С една дума, решихме да използваме последната възможност да станем щастливи родители — сурогатното майчинство.
Света едва чуто промълви:
— Искате да кажете, че предлагате на мен…
Сумароков не се засрами от ужасения израз на младата жена.
— Сега предложението ми може да ви изглежда ужасяващо. Но по-късно ще разберете, че няма нищо лошо в това. Освен това, ще ви платя добре за услугата, а през тези девет месеца, докато носите нашето дете, нито вие, нито синът ви ще имате нужда от нищо.
Александър Михайлович стана от креслото:
— Няма да ви бързам с отговора. Помислете добре!
На вратата се спря и добави:
— След петнадесет минути вечеря. С жена ми ще ви чакаме в трапезарията на първия етаж.
Вечерята премина в доста напрегната атмосфера, а жената на Сумароков не сваляше очи от Светлана, но мълчеше. На Света тя не й допадна:
— В тази жена има някакво неспокойство и нещо… Дава вид, че не всичко е наред с психиката й.
Тогава Света дори не предполагаше колко е близо до истината. Почти веднага прие предложението на Сумароков, тъй като нямаше никакви други възможности. Както обеща Александър Михайлович, той й осигури всичко необходимо за удобен живот, а всяка вечер я посещаваше:
— Как е здравето ви, Светлана Сергеева? Имате ли някакви скрити желания?
Отговорът вместо нея даде Сергей:
