— Мамо, спри! Наистина ли още ми се сърдиш?
Баба ѝ я прекъсна:
— Ех, как се перчи пред кавалера! Напълно изтрещя твоята майка!… Дори не погледна на внучето си!
Забелязвайки, че внучката ѝ е силно разстроена, Мария Василевна я прегърна нежно:
— Нищо, Свете! Ще се справим сами, ако Господ даде!
****
Не случайно казват, че бедата идва, когато най-малко я очакваш. Изведнъж баба ѝ се разболя, и по нейна молба Света се обади на чичо си Коля, най-младия син на Мария Василевна. Роднината пристигна на следващия ден и твърдо заяви:
— Мамо, ще дойдеш с мен! Ще те заведа при най-добрите лекари, защото тук сама ще се увехнеш!
Възрастната жена започна да възразява:
— Коля, ако аз си тръгна, на Светочка ще ѝ е тежко без мен!
Чичото хвърли кос поглед към племенницата си:
— Нищо, мамо, Светлана е млада, ще се справи! Нека свиква със самостоятелния живот! А когато ти се почувстваш по-добре, ще посетим Света и Серёжка или те ще дойдат на гости!
Когато останаха насаме, чичо Коля каза:
— Светлана, по-добре си намери друго място, защото планирам да продам тази къща!
Младата жена изпусна неволно:
— Чичо Коля, но аз нямам къде да отида!
Той категорично отвърна:
— Имаш майка, нека тя се погрижи за теб! Давам ти една седмица да се събереш!
На следващата сутрин Света се сбогуваше с баба си. Тя усещаше, че може би никога повече няма да я види, затова плачеше. Малкият Серёжка също подсмърчаше:
— Бабо, нали ще дойдеш? Няма да заминеш завинаги, нали?
Очите на Мария Василевна също блестяха от сълзи, макар че се опитваше да се държи. Чичо Коля нервничеше, сцената на сбогуване не му се нравеше.
— Какво сте се разплакали тук? Все още ще се видите!
Преди да се качи в колата, роднината припомни на Светлана:
— Не забравяй, че имаш само седмица! Вече имам купувач за тази недвижимост, не ме разочаровай!
****
Младата майка се оказа в безизходна ситуация. Разбирайки това, все пак се обади на майка си, но тя каза:
— Когато избяга от вкъщи, не мисли за последствията! Затова пожъни това, което пося!… Може би щях да ти позволя да се върнеш, но аз се преместих при Анатолий Аверьянович, а в стария апартамент живее млада семейство с дете. Не мога да ги изхвърля на улицата посред зима!
Светлана прошепна:
— Да, разбира се, мамо, не можеш да постъпиш така с наемателите.
На този ден Света разбра, че вече няма майка, а само жена, която я е родила. Също така разбра, че няма на кого да разчита. Сама трябваше да се погрижи за себе си и за сина си.
Дните летяха, а времето до изселването намаляваше. Светлана започна да си търси работа с жилище с помощта на съседи и познати на баба ѝ. Селската магазинерка ѝ каза:
— В съседната Акимовка един доста заможен човек търси домашна помощница. Вярно е, че има високи изисквания, но кой знае, може да му допаднеш.
Заедно със сина си Света се отправи към съседното село. Акимовка беше известно с това, че бе обитавано от бизнесмени с различен калибър. Жената лесно намери дома, но охранителят не искаше да я пусне:
— Господарят е на път, кога ще се върне, не знам! Ако е спешно, чакайте!
Повече от два часа Светлана и синът ѝ стояха на коления студ пред вратите на разкошния имот. Най-накрая на пътя се появи Мерцедес, и охранителят доволно извика:
— Ето го!
Господин Сумароков критично изгледа кандидатката за толкова високата позиция.
— Кажете ми откровено, Светлана Сергеевна, имате ли опит в такава работа?
Жената тихо прошепна:
— Не, но ще се старая!
