Светлана скимтеше като пребито кученце. Но Валентина Олеговна не се трогна от сълзите на дъщеря си. Напротив, с безмилостните си думи тя само засилваше страданията на момичето:
— Е, стигна ли ти? Казвах ти, че твоят Саша е един негодник и последна утайка! На него няма къде да сложат белег! Но ти не искаше да слушаш собствената си майка, викаше: „Мамо, той е добър!“ А сега — получавай!
Между хлиповете се чу тънкият глас на Света:
— Мамо, защо така? И без твоите нравоучения ми е зле, а ти, вместо да ме утешиш…
Валентина Олеговна гневно тропна с крак:
— Да те утеша?! Чакаш от мен утеха? Представяш ли си изобщо какво ще стане сега, след като твоят жених направи това?… Да отмениш сватбата ден преди подписите! Как ще гледам хората в очите? След такъв позор и десет години няма да се измиеш!
Светлана скочи от дивана. Мокрото ѝ от сълзи лице беше изкривено от болка и страдание. Вдигнала ръце към тавана, момичето умолително промълви:
— Мамо! Говориш така, сякаш аз съм виновна за всичко! Нима не виждаш колко ми е зле… толкова зле, че ми идва да си сложа примка на шията!
Този вик на отчаяние не направи абсолютно никакво впечатление на Валентина Олеговна. Тя изгледа дъщеря си със студен поглед и през зъби процеди:
— В твоята ситуация може би това щеше да е най-доброто решение. Но ти нямаш смелост за такава стъпка.
Светлана застина шокирана в средата на стаята. Макар и преди да беше чувала от майка си тежки думи, които я караха да потръпва, този път Валентина Олеговна надмина себе си, като й предложи да сложи край на живота си. Жената се изкриви с презрителна гримаса:
— Нормалните момичета не ги изоставят ден преди сватбата! Помисли си върху това!
Демонстративно хлопвайки вратата, майката напусна стаята на дъщеря си. Света чу как майка ѝ звъни на приятелката си — Евгения Анатолиевна:
— Женя, кажи ми, какво да правя! Александър, женихът на Светлана, заяви, че се разколебал и още не е готов за такава стъпка… Да, и аз ѝ казвах, но тя е като от друг свят! Не знам в кого се метнала такава чудновата… О, Женечка, ще съм ти страшно благодарна, ако помогнеш да оправим ситуацията с ресторанта! Да, да… веднага ще започна да се обаждам на гостите. Ще излъжа, ще кажа, че този негодяй е претърпял катастрофа и затова сватбата се отлага…
Света въздъхна с облекчение и избърса сълзите си с длан. Макар да ѝ беше много обидно от думите на майка си, тя мислено ѝ благодари за проницателността:
— Благодаря, мамо! На това никога нямаше да се сетя!
Момичето въздъхна отново, но погледът ѝ попадна върху разкошната булчинска рокля, закачена на вратичката на гардероба, и риданията отново напират в гърлото ѝ. Света падна на дивана и започна отчаяно да блъска по възглавниците:
— Никога повече! Никога няма да повярвам на никой! Всички мъже са лъжци, интересува ги само едно!
Вратата на стаята леко се открехна:
— Не викай! Какво ще си помислят съседите, като чуят този твой вой? И главата ме боли от мислене!
Гласът на майка ѝ беше малко по-мек, което само по себе си носеше успокоение.
****
Валентина Олеговна успя да потули неприятната ситуация с отменената сватба на дъщеря си. Непостоянният жених изчезна безследно и не отговаряше на обажданията. През следващите седмици също нямаше вест от него, а животът в малкото семейство на Лагутина започна да се нормализира.
Валентина Олеговна не споменаваше пред дъщеря си за зрелищния ѝ провал. Само веднъж през вечерята, сякаш между другото, каза:
— Защо ходиш като омагьосана? Нима още не си се съвзела? Забрави каквото беше, но за бъдеще гледай да не правиш подобни глупости…
Майката многозначително въздъхна:
— Кажи „благодаря“, че се размина без последствия! Че не забременя от този Саша!
Лицето на Света веднага стана алено червено и тя тихо промърмори:
— Мам,… аз забременях… Тоест съм бременна…, вече четвърти месец.
Около две минути Валентина Олеговна мълча, като въртеше диво очи. После метна солницата в дъщеря си, придружавайки това с рязка обида:
— Курва! Парцал! Защо въобще те родих! Исках да направя аборт, но баба ти ме разубеди! Каза, че повече няма да имам деца! Да, по-добре бездетна, отколкото такава срамота! Ти си моят ходещ позор! Не мога да те гледам!
Това яростно слово явно ѝ дойде трудно. Жената дишаше учестено, после се хвана за сърцето. Светлана хукна към нея:
— Мамо, прости ми! Не исках,… така стана!
Валентина Олеговна ѝ се присмя:
— Така стана! С какво мислеше? Но със сигурност не с главата! Махай се от очите ми!
Света се страхуваше да не разгневи още повече майка си, затова отиде в стаята си. Не мина и час, когато Валентина Олеговна с трясък отвори вратата и с началнически тон каза:
— Уговорих се в болницата с леля Вера, тя обеща да направи необходимото.
Светлана усети как всичко ѝ изстина отвътре:
— Какво да направи?
Майката изпадна в ярост:
