– Ох, дете! Ами твое ли е това дете? Обича… Нещо си измисли, някаква любов. Заведи я, заведи я обратно, сине. Моля те, чуй ме, тя не е за теб, някаква несретница е…
И така Виктор така и не успя да се разбере с майка си.
А през нощта – ето ти спектакъл: дойде, както като дете, да постои, да се любува на сина си.
След визитата на свекърва си Лида не можа повече да заспи, а и Виктор се въртеше неспокойно.
След като остана у дома три дни и така и не се разбира с майка си, Виктор отпътува за града, за да си намери работа.
А свекървата започна полека да изгонва Лида.
Ту с истории за някаква измислена Наташа, която синът й щял да доведе, и с която щели да се женят, ту с описания за грандиозната сватба, която планирала за сина си.
– Той е женен. За мен. – опитваше се Лида да внесе разум.
– Ни-що, ни-що. Както се ожени, така и ще се разведе. Закачи го момчето, радваш се? А ето ти го – излез си! Натрапила си се на главите ни. Откъде изпълзя ти? Но нищо, скоро Наташа ще дойде и ще въведе ред. Ще хвърчиш с манатките си пред тебе, несретнице.
Лида се стараеше да не обръща внимание на злобната старица, макар според разказите на Виктор майка му да беше най-добрата на света.
Лида беше израснала в сиропиталище. Толкова се радваше, че ще има семейство, че най-накрая ще има човек, когото с обич да нарича „мама“.
Не се случи.
Свекървата я мразеше все повече и повече. Когато Витя се връщаше за уикенда, свекърва му нито за миг не им позволяваше да останат насаме, между другото разпитваше за Наташа – дали не я е срещнал.
Виктор се караше с майка си, махваше с ръка, но тя продължаваше да настоява на своето.
Започна да ходи по някакви врачки, носеше у дома различни води, промъкваше се и тайно пръскаше Лида. Младата жена се страхуваше и се стараеше да избягва свекърва си.
Същата разправяше на Виктор, че щом излезел през портата, Лида тичала при мъжете.
– Ох, сине, ама какво натвори твоята съпруга! Кучета се навъртаха цяла нощ край оградата, тичаха и хлопаха по прозорците! Единият влиза, другият излиза…
– Кои, мамо? – ядосва се синът.
– Е как кои, мъже при твоята Лида! Мокра опашка е тя. Кого си взел под крилото си, сине?
На следващата седмица, щом Виктор влезе у дома, майка му се хвърли в краката му, показваше синина на ръката си и жалостиво твърдеше, че злата Лида я държала гладна и я била.
– Изгони я, изгони я, подлата.
– Какво си измисляш, мамо?!
– Ах така ли? На майка си родна не вярваш? А тая несретница на пиедестал издигна? На олтар я сложи и й се моли!
Друг път Виктор се върна неочаквано, посред седмицата, и видя Лида седнала на прага на къщата. Беше се облегнала на ъгъла на дома и дремеше.
– Лида? Защо си тук?
– В къщата е невъзможно да се стой. Зоя Петровна трови някакви хлебарки и отиде да нощува при нейната приятелка. Миризмата е ужасна.
– Какви хлебарки, Лида?
– Не знам… Закарай ме до гарата, Виктор. Не мога повече. Ще си отида у дома. Имам стая там, каквато и да е. Момичетата няма да ме изоставят. А ти… потърси си Наташа. Ние ще преживеем, не се тревожи. Нямам повече сили…
