— Никакви проблеми, татко. Нали казват, че мълния не удря два пъти на едно и също място? Лъжат! Удря, и още как. Вече съм го преживял. Тогава бях млад и глупав, вярвах ти, но сега разбирам – мързеливецът не поправя грешките си. Не ме изненадаха. Същите, алчни егоисти сте!
— Как смееш да говориш така с баща си?! – намеси се Инна в защита на Вадим. – Кой би бил ти без него?
— О, не знам! Помисли си защо никога нищо не ти разказвах за семейството си, за бизнеса ми… Никога ли не си се чудила? Не, разбира се! Искаше само пари и нищо друго не те интересуваше! Помисли, че си извадила късмет, когато започнахме да се срещаме, нали? Мислеше, че си уловила някой богаташ? Сгрешила си, скъпа! На куката попадна ти. А при това най-обикновена, но лъскава и ярка.
— Не те разбирам за какво говориш! – пребледня Инна.
— Нека татко ти обясни! – Игор се обърна и излезе, тръшвайки вратата.
Когато Игор си тръгна, а тя се хвърли на врата на бившия свекър, той я отмести и я погледна с презрение.
— На грешния кон заложи!
— Не разбирам за какво говориш, скъпи!
— В желанието ти за богатство изпусна шанса си! Всъщност, това той ми осигурява живота. Той е богатият! По-рано с приятели започна успешен стартъп, който му донесе добри приходи. Тогава изпрати майка си на лечение в чужбина. Беше много болна. А аз скучаех сам. Честно казано, никога не съм бил верен съпруг. Винаги са ме привличали малки, симпатични момичета като теб. Един ден забелязах момичето на сина си и реших да я съблазня за забавление. Игор се разбра. Изостави момичето и ме принуди да се върна при жена си, заплашвайки, че ще ми спре финансовата подкрепа. А аз обичам парите повече от глупавите флиртове. Пък и там, където живеех, имаше предостатъчно. А жена ми отдавна не се интересува от моите авантюри. Синът ми пък не говори с мен години наред заради това. Виждаш ли, и двамата сме в грешка. Никой не издържа проверката.
— Това шега ли е?
— Не, всяка дума е истинска!
— Не е възможно! Колата ти, парите, часовниците…
— Да, синът ми е щедър. Превеждаше големи суми за майка си, а тя не харчи много – прекарва цял ден в градината с цветята си. Аз пък си присвоявах част от тези средства за „дребни разходи“.
— Не вярвам – Инна седна в ужас на леглото. Ако дори част от това беше истина, губеше всичко! Всичко, за което толкова години се беше борила! През тези години не беше намерила занимание, не работеше, само номинално довърши образованието си, вярвайки, че вече е изтеглила своя „щастлив билет“ с Игор. А сега оставаше без нищо. Дори Вадим се оказа бедняк, на когото не можеше да разчита.
— Но Игор ме обича. Ще ми прости! Трябва да го догоня! – Инна хукна към изхода.
— Грешиш! Той те е забравил вече. Предателството не го прощава! – извика след нея свекърът.
— Но теб те прости! – спря се тя до вратата.
— Имам коз! Аз съм му баща. А той е добър син. Ще се върна при майка му и ще кротувам, докато пак му мине. А с теб е приключено. Сбогом! Можеш да вземеш нещо от нещата си, но не съветвам да прекаляваш. Нищо от това тук не е твое.
— Но Игор каза, че ще остави къщата на мен! – върна се Инна.
— Толкова си наивна, че дори не ми се вярваше. Разреши ти само днес да преспиш тук. Утре сутринта да те няма!
Докато събираше вещите си, Инна се опитваше да осъзнае мащаба на трагедията. Толкова години беше мислила съпруга си за празен богаташ, който просто е роден в богато семейство, не го уважаваше, приемаше го като трамплин към богата кариера. А себе си смяташе за много умна и пресметлива. Но животът я изненада жестоко и я свали от пиедестала, на който сама се беше качила.
Няколко седмици Инна се опитваше да изпроси прошка от съпруга си – звънеше му, ходеше при него на работа. Всичко беше безсмислено. Игор сам осъществи развода. Оказа се, че преди сватбата Инна, без да чете, беше подписала предбрачен договор, според който при развод няма да получи нищо, ако не е родила, не е работила или е изневерила на съпруга си. Беше изпълнила всички условия…
