— Защо? Между другото, кои са вашите родители? Бих искал да се запозная с тези, които са отгледали и възпитали такъв диамант!
Разговорът, от който Инна толкова се страхуваше да започне със съпруга си, се наложи да води със свекъра му.
— Моите родители загинаха в автомобилна катастрофа, мен ме отгледа баба ми. Но и тя почина преди години, — тъжно изрече Инна отдавна заучената история.
— О, съжалявам много! Простете ми, не знаех…
— Всичко е наред. Почти не ги помня, — в това Инна не излъга. Тя живееше в семейството си сякаш в паралелна реалност. Бащата постоянно пиеше, а майката отчаяно се опитваше да го „спасява“. На Инна ѝ се струваше, че родителите ѝ въобще не забелязаха как тя израсна и си замина. През годините беше звъняла на майка си едва няколко пъти, а майка ѝ пък съвсем не се интересуваше от живота ѝ.
— Хайде да не говорим за тъжни неща. Не ви ли се струва, че този ресторант е много скучен? Може би е време да го сменим с нещо по-интересно? — предложи изведнъж Вадим.
— С удоволствие, — усмихна се Инна.
Вадим също ѝ се усмихна в отговор, гледайки я толкова пронизително, че жената усети как колената ѝ се разтрепериха, а сърцето ѝ спря за миг.
Инна прекара чудесен ден в компанията на свекъра си. Вечерта, връщайки се у дома, тя си призна, че се е влюбила в него. За нейна изненада не изпита никакво угризение. В крайна сметка, Инна не беше планирала да остане с Игор завинаги. В плановете ѝ влизаше търсенето на по-състоятелен спътник в живота. А Вадим беше идеалният кандидат за тази роля.
Не мина и седмица, когато Инна и Вадим станаха любовници. Както Инна очакваше, свекърът превъзхождаше сина си по всички параметри.
Жената се стараеше да се среща с мъжа си възможно най-рядко. Не питаше защо закъснява или какви са плановете му за почивните дни. Игор ѝ беше станал безинтересен. Сякаш той разбираше всичко, но не искаше да повдига темата. Инна не забелязваше, че съпругът ѝ все по-често я гледаше с разочарован, дори презрителен поглед, сякаш искаше да ѝ каже нещо, но не смяташе за нужно. Изглеждаше, че той просто чакаше грешната ѝ стъпка — като хищник, който дебне жертвата си, за да я нападне и унищожи.
И тази възможност Инна му предостави лично. Увлечена от свекъра си все повече и повече, тя не забеляза как затъваше в мрежата, която сама беше изплела.
Един ден Игор обяви, че трябва да замине в командировка за няколко дни.
— Нещо се е случило? Обикновено изпращаш подчинените си, — Инна се постара да покаже тъга от предстоящата раздяла.
— Този път се налага личното ми присъствие. Не се тревожи, ще се върна бързо, ти дори няма да имаш време да ми липсваш.
„Дори не си представяш колко ще ми е забавно без теб!“, помисли си Инна, вече планирайки как ще прекара тези дни със свекъра си. Толкова беше уверена в себе си, че дори го покани у дома. Отстрани всичко изглеждаше съвсем прилично — свекърът беше дошъл да посети сина си. Не беше негова вина, че точно през тези дни синът му беше заминал в командировка.
Инна реши да си устрои прекрасна вечер насаме с любимия. Но вечерта завърши съвсем не така, както тя планираше. Вадим се появи веднага щом вратата се затвори зад сина му. Без да губят време, двамата се усамотиха в спалнята. Игор се върна вкъщи в най-неподходящия момент. Да отрича или да обяснява, че съпругът ѝ е разбрал погрешно, беше напълно безполезно. Инна дори не планираше да го прави. Напротив, тя го нападна с упреци.
— А ти какво очакваше? Да прекарам целия си живот в тази дупка заради теб? Искам да пътувам, да видя света, да живея нормален живот! Какво можеш да ми дадеш ти?
— Дори не можеш да си представиш какво губиш в момента, — злобно се усмихна Игор.
— Наистина? Тогава и няма да се старая! Важното е какво печеля — успешен и богат мъж, на когото дължиш всичко!
— Така ли? Е, желая ви щастие. Знаеш ли, скъпа, можех да си помисля всичко за теб. Но никога не очаквах, че ще ми сложиш рога с моя собствен баща. — Игор наблюдаваше как баща му трескаво се облича, опитвайки се да даде някакво обяснение.
— Сине! Ти не разбра правилно. Прости ми! Самият аз не знам как така се случи, — зачерви се Вадим, докато закопчаваше колана си.
— Просто минавахте покрай леглото и случайно паднахте върху него? — язвително подхвърли Игор.
— Ако трябва да обвиняваш някого, нека съм аз! Аз съблазних жена ти. Не устоях на такава красавица. Признавам, умееш да избираш жени.
