След вечерята Вадим не се появи в дома на сина си повече от месец. Инна не смееше открито да го попита за него пред мъжа си. Но от време на време започваше разговор отдалече.
— Скъпи, къде ще вечеряме днес? Или да поканим някого у дома?
— Както искаш.
— Може би да организираме семейна вечеря?
— Добре.
— Да поканим някого?
— Нали каза, че вечерята ще е семейна? Или нещо не знам и нашето семейство ще стане повече от двама? – подкача я Игор, знаейки, че тя не планира да има деца.
— Имах предвид, че можем да поканим баща ти. Странно е всичко това, толкова години не сте се виждали, сега е в Москва, а ти не го каниш у дома…
— Той си има своите дела. Чудесно си живеем, като общуваме колкото е необходимо.
— Знаеш ли, можеше да бъдеш по-благодарен и внимателен. Все пак всичко, което имаш, и всичко, което си постигнал, е благодарение на баща ти – възмути се Инна.
— Сигурна ли си в това? – попита със тъжна усмивка Игор.
— Не, ти естествено също работиш много за развитието на семейния бизнес, но основата все пак е положена от баща ти.
— Е, да – отвърна Игор като на себе си, стараейки се да смени темата.
Инна усещаше, че нещо тук не е наред, но не искаше открито да разпитва съпруга си, а около него нямаше никой, с когото да сподели тайно.
След няколко дни тъстът ѝ сам ѝ се обади и я покани на обяд в ресторант, за да се опознаят по-добре.
Инна не се беше подготвяла толкова старателно за нито едно събитие в живота си. Искаше тъстът ѝ да се захласне от това колко зашеметяваща е тя. Постигна желаното, когато влезе в ресторанта: в очите на Вадим тя прочете нескрито възхищение. В разговора той беше любезен, уверен в себе си, галантен.
— Инна, не можете да си представите колко съм щастлив, че синът ми успя да намери такава съпруга като вас. Вие сте истинска опора за него! До вас той забележимо е пораснал и се е развил професионално.
— Ласкаете ме. Игор би се справил отлично и без мен. Отдавна исках да ви благодаря за такъв прекрасен син. Уверена съм, че без вашата помощ той нямаше да постигне тези успехи в бизнеса.
Инна забеляза, че думите ѝ изненадаха Вадим.
— Така ли? Не разбирам за какво говорите.
— Как така, той ръководи вашия бизнес. До колкото разбрах, вие сте се преместили в чужбина с жена си, а тук сте поверили всички дела на сина си. Нали така?
За момент Вадим се поколеба, но бързо овладя емоциите си.
— Точно така. Вие сте права. Въпреки това, аз и съпругата ми отдавна вече не можем да се наречем образцово семейство. Всеки от нас си има свой живот. Нашият брак е по-скоро гостуващ. Нима синът ми не ви е казвал?
— Не. Рядко говорим за родителите…
