Не беше предвидила единствено, че самата тя ще попадне в капана. Може би не толкова умело подреден, но все пак ще се заплете в него за дълги години.
Година след началото на връзката си, Игор покани Инна да се омъжи за него. През цялото това време той ѝ разказваше, че живее на гърба на баща си, който бил голям бизнесмен, и след като завърши, Игор ще стане негов заместник.
– Ще седя по цял ден в офиса, няма да правя нищо, а паричките ще пристигат – разказваше той със смях.
– Може ли баща ти и мен да уреди във фирмата му? Когато завършим, ще имам и трудов стаж, и добра заплата, която да покажем! – поинтересува се веднъж Инна.
– Не, няма какво да правиш във фирмата му – отвърна Игор неочаквано грубо и бързо смени темата.
Тогава Инна не заподозря нищо. Но с времето, докато връзката им се задълбочаваше, въпросите ставаха все повече.
Например, тя не можеше да разбере защо годеникът ѝ не иска да я запознае с родителите си. Той твърдеше, че майка му живее в чужбина, а баща му е вечно зает.
– Е, поне за сватбата ще дойдат, нали?
– Не. А и изобщо, кой има нужда от сватби сега? Какво е това нафталинова традиция? Може би искаш да ме накараш да те откупувам и да участвам в някакви глупави конкурси?
– Е защо не? Щеше да е забавно – засмя се Инна.
– Хайде да направим празник за нашите хора. Ти ще поканиш твоите приятелки, аз – моите приятели. Ще бъде страхотно.
– Добре – съгласи се Инна, макар и с известно безпокойство. Тя много се страхуваше, че Игор ще я попита за родителите ѝ, но като че ли му беше все едно. Той говореше неохотно дори за своите и никога не питаше за нейните. Инна, обаче, се ужасяваше от мисълта, че ще трябва да доведе родителите си в града. Затова, ако той попита, реши да изфабрикува трагична история за тяхната гибел в автомобилна катастрофа, споменавайки само баба ѝ, която я е отгледала, но също наскоро била починала. Е, оказа се, че напразно се тревожеше.
След сватбата Инна продължи да учи, изобщо не задълбавайки в това къде прекарва дните си Игор и откъде идват парите им. Тя беше постигнала своето – бе влязла в „елитната среда“ и каквото и да ставаше, реши да остане част от нея.
Няколко години след началото на брака им, един ден Игор неохотно каза, че баща му възнамерява да ги посети.
– Я да видиш! Нима родителите ти са решили най-накрая да видят с кого живее синът им? – подхвърли Инна саркастично, но забеляза, че съпругът ѝ е необичайно нервен. – Игор, добре ли си?
– Да, всичко е наред. Баща ми ще дойде сам. На мама ѝ е много заето. Организирай някаква вечеря или нещо такова.
– Разбира се. Всичко ще бъде безупречно. Нали знаеш, че готвя отлично! – зарадва се Инна на предстоящото ѝ запознанство със свекъра.
Седмица по-късно Игор запозна съпругата си с баща си.
– Скъпа, позволи ми да ти представя. Вадим Викторович, моят баща.
– Радвам се най-сетне да се запозная с жената, която успя да заведе най-непостоянния ми син до олтара – каза свекърът галантно и целуна ръката на Инна, без да отделя от нея пронизващия си поглед.
Инна не забеляза как тези думи напрегнаха съпруга ѝ. Тя изобщо не забелязваше нищо, освен колко привлекателен и харизматичен беше бащата на Игор. Той приличаше на оживяла снимка от списания за богати и успешни хора. Игор, макар и симпатичен, изобщо не можеше да се мери с него, изглеждайки като несигурен ученик до баща си.
Вадим, напротив, изглеждаше благороден аристократ, уверен във всичко и във всички, гледайки отвисоко.
През цялата вечер Инна се стараеше да не гледа свекъра си. Но всеки път, когато не успяваше да се сдържи и хвърлеше загадъчен поглед към него, забелязваше, че и той я наблюдава. Между тях веднага възникна странна връзка, сякаш премина токов удар, за който толкова много се говори и пише.
Следващата седмица Инна беше изцяло извън кожата си. Никога досега не беше изпитвала нещо такова. Вадим ѝ изглеждаше абсолютно перфектен – властен, уверен, истински алфа-мъжкар. Игор също забеляза промените в съпругата си, което го караше периодично да стиска юмруци и искаше да счупи всичко около себе си.
