Жените в антрето се спогледаха.
— Мамо, какво става? Това Виталик ли я доведе или татко? — момичето прикри устата си с ръка.
— Сега ще изясним. Остани тук.
Галина, запретнала ръкави, се втурна нагоре по стълбите. Блондинката вече беше сменяла халата си. Тя не отричаше и разказа, чий гост е тя тук.
— Ах, той… предател… — в емоционалните паузи от устата на жената се изплъзваха ругатни. — Значи ти ли го докара до язвата?
— До какво? Не разбирам за какво говорите.
— О, не, ти ще ми разкажеш всичко. Ако язвата не го довърши, ще го направя аз… От кога сте заедно?
— Повече от три месеца! Но на вас какво ви пука? Той искаше да ви разкаже всичко! Така че започвайте да търсите друго жилище. Защото тук ми хареса, аз и пупсчето ще живеем тук. Той ще наеме най-добрите адвокати и няма да ви остави нищо!
— Какво? Какви адвокати? Къщата е моя, според завещанието на баща ми! Така че, марш с пупсчето си по нанадолнището! Между другото, иди го посети, че може да ритне камбаната и тогава ще останеш съвсем с празни ръце! — засмя се Галина.
— Чакай, значи това не е неговата къща? А бизнесът?
— Не, всичко тук е мое. А бизнесът… какъв бизнес имаш предвид? Онзи губещ бизнес, с който се занимава? Явно доста ти е наговорил небивалици.
Николай беше посещаван само от децата, а блондинката избяга след тези новини. Галина също подаде молба за развод, отказвайки дори да говори с бившия си съпруг. А той, между другото, я молеше да го приеме обратно.
— Галечка, без твоите супички няма да оцелея! — крещеше мъжът в слушалката.
Уютен кът.
