— А ти можеш да сготвиш нещо бързо, умирам от глад.
— Не-е, мили мой, по-добре поръчай храна за вкъщи. Аз дойдох тук да си почина, а не да работя! – нацупи устни блондинката.
— Добре… – На Николай му беше неудобно да признае, че има язва, и от всички тези бургери и суши страдаше от ужасна киселина.
— А пупсчо няма ли да заведе своята красавица някъде на почивка?
— Ами… не знам… може би по-близо до лятото…
— Толкова дълго…
— Нямам възможност сега да оставя бизнеса.
— Тогава ми дължиш подарък! Или вечеря в ресторант!
— Добре, тази вечер. Ти можеш да останеш тук, а аз ще отскоча до работа. Но имаме около час за малко забава! – каза Николай с игрив поглед.
След няколко дни настъпиха сериозни неприятности. Една сутрин, когато Вика изпращаше Николай към работа, той се почувства много зле. Минувачи извикаха помощ. Изглежда, начинът на хранене, който предпочиташе новата му приятелка, предизвика влошаване на язвата. Когато се обадиха на Галина с новината, че съпругът ѝ е в критично състояние, тя и дъщеря ѝ веднага взеха билети за полет същия ден. Но ги очакваше огромна изненада, когато се върнаха у дома, за да оставят багажа.
— Мамо, мислиш ли, че татко ще се оправи?
— Надявам се, мила. А тези неща в коридора какви са?
— Не знам… може би Виталик с жена си са пристигнали?
Но от всекидневната се чу непознат глас.
— Пупсчо, ти ли си? Така рано? Обикновено се прибираш след седем… – блондинката в прозрачен халат изскочи насреща им.
— Господи! Коя сте вие? И какво правите в дома ни? – извика Галина.
— Ох… – изпищя непознатата и хукна към втория етаж.
