Мъжът остави жена си за младата.

Току-що изчезналата щастлива семейна идилия е на път да се срине.
Истории

​— Наложи ми се!

​— Но защо? Особено след като напоследък ти дори не слагаш нищо там, за да взимаш!

​— Недей така, каква е тази алчност, ние сме едно семейство.

​— И за какво ги похарчи?

​— Трябваше да купя нещо за офиса!

Галина се намръщи и шумно въздъхна.

*******

До Нова година Николай все по-често отсъстваше от дома заради работа, дори вечерите му бяха запълнени с някакви задачи. А и Галина имаше много задължения – денем беше заета в училището, вечер преподаваше частни уроци. Наложи ѝ се да вземе няколко ученици, за да си позволи почивка. Работата като педагог ѝ отнемаше твърде много сили, а пътуването до морето беше просто необходимо за нея. Когато предложи на дъщеря си да отидат заедно, тя се зарадва и дори се съгласи да плати сама за себе си.

​— Е, добре, почивайте и заради мен! – каза Николай, докато изпращаше своите момичета на летището.

​— Добре, и ти не тъгувай, ще ти се обаждаме по видеовръзка. Само не забравяй поне понякога да почистваш къщата!

​— Добре, добре, чао! – мъжът целуна жена си и дъщеря си и се сбогува.

В ума му се въртяха мисли за свобода. Най-накрая нямаше да се налага да се крие и да лъже. Щеше да може да прекара две седмици в компанията на своята Викулка. Младата жена беше покорила сърцето му преди три месеца. Тя преобърна света му, вдъхна нов живот, накара го да се почувства млад. Същата вечер той я покани у дома.

​— Уау, страхотна къща! Значи не си ме излъгал за бизнеса? Върви ли ти?

​— Естествено, малката ми! Как бих могъл да лъжа моето момиче? Влизай! – мъжът подаде ръка на блондинката и я заведе в кухнята. Той не каза, че къщата и бизнесът всъщност са наследство от тъста му. Бащата на Галина беше успешен човек и остави всичко на дъщеря си. А пък самият Николай не се справяше добре с предприемачеството. С всяка година нещата само се влошаваха.

​— Така, значи мога да остана тук? – блондинката прокара пръст по кухненския плод.

​— Да, жена ми замина за две седмици на почивка. Никой няма да ни пречи, наистина. Синът рядко идва, така че… Къщата е на наше разположение. Единственото – ще трябва да отговарям на видеозвоните.

​— Ясно, бебчо, притеснява се! Сега ще те целуна и всичко ще мине!​

Продължение на статията

Животопис