— И ти си новата? Чудесно! Трябва да си държим заедно. Искаш ли през обедната почивка да минем до кафето и да си поговорим? Или имаш други планове?
Момичето се поколеба за миг, но се съгласи.
„Щяла да ходи на цигара при бащата, а вместо това е с мен?“ — помисли си Марина, гледайки я. Сега забеляза, че наистина прилича на него. Същите очи, уши…
По време на обяда Марина успя да научи много за Виктория. Най-важното – тя не знаеше, че е дъщеря на Виктор. Марина заговори за него случайно, сякаш между другото, и забеляза как момичето почервеня и се смути.
— Харесваш го, нали? – усети Марина и остана онемяла.
— Какво ви кара да мислите така?
— Нали се разбрахме – на „ти“. Как се сетих? Ами погледни се само. Цялата си червена, като узрял домат.
— Ами да, харесва ми. А и мисля, че и аз на него. Още от първия ден ми обръща внимание, говорим си на цигари. Много е красив и поддържан!
— А и два пъти по-възрастен от теб – изпусна Марина, без да осъзнае, че не трябваше да го казва.
— Да. Казват, че е женен — отбеляза момичето тъжно.
— И какво от това? Жена – тя не е стена, ще се премести! Не така ли се казва?
— Не! Не искам така. Майка ми също ме роди от женен мъж. След това така и не се омъжи, все за него мислеше. Не искам и аз така!
— А знаеш ли нещо за баща си?
— Не, майка никога не ми е говорила за него.
— Ясно. А Виктор харесва ли ти?
— Да. Но се старая да не давам повод.
Марина разбра, че това момиче не ѝ е съперница. Виктор не ѝ беше признал истината, но с поведението си бе събудил излишен интерес, а може би дори влюбване. Стана ѝ жал за това наивно момиче, което без да знае, се е увлякло по собствения си баща. Дори на майка ѝ Марина не можеше да се сърди. Но на съпруга си бешe яростно ядосана! Нищо не можеше да я спре да го изобличи и да направи скандал, който да разтърси офиса!
Вечерта започна разговора внимателно.
— Витьо, нямаш ли нещо, което искаш да ми разкажеш? – Марина вече знаеше истината за отношенията на мъжа си с това младо момиче, но искаше да види как ще се оправдава.
Съпругът ѝ не я разочарова, въртеше се като въшка на гребен, но истината така и не излезе от устата му.
— За какво говориш? Мари, хайде без твоите приумици! Знаеш, че не съм добър в разшифроването на твоите гатанки. Ако пък говориш за Вика, тя е само колежка. Искаше да започне в нашия отдел, но единственото свободно място взе ти. Постарах се за любимата си жена!
„Разбира се, за любимата си жена се е старал! А какво ли е приготвил за другата любима?“ — мислеше си Марина.
— Всъщност не ставаше дума за нея, но щом сам повдигна темата, кажи ми, има ли за какво да се притеснявам?
