— Майка ми пита, къде е отишла твоята? И то с багажа, — попита Гриша.
— В гората за ядки! — разсмя се Игорчо. И добави: — В дома за възрастни я настаних. Хайде, не се мръщи така, глупчо. Мястото е хубаво, грижат се добре, има медицински персонал, осигурено хранене. Ще я навестявам майка. Вие нямате пари, занимавате се с нея, носите я на ръце, чистите. А аз мога да си позволя да платя всички услуги! — повдигна вежда Игорчо.
— Игоре, почакай. Не може така. Това е майка ти, какво правиш? Я слушай, може би по-добре у нас да дойде? Двете ще ги настаним в моята стая. Все пак са приятелки. Ти ще идваш да ги виждаш. Ще им е по-забавно заедно, Игоре, — започна да го уговаря Гриша.
И Олга Ивановна, която дойде отзад, се присъедини с молба към сина си: — Игорчо, позволи ни? Ще сме заедно с Машенка, Игорчо, моля те!
— Чак пък това! Те там са на такава теснотия. А аз мога да ти осигуря отлични условия. Ще си имаш своя стая, ето ще сложим телевизор. Там храната е прекрасна, а тези какво ще ти предложат? Елда каша, за която разказваше, ще ядеш ли? Престани, майко, не нареждай!
Олга Ивановна беше отведена. Три седмици по-късно я нямаше. Сърцето ѝ не издържа. През цялото това време Игорчо нито веднъж не посети майка си.
Ето защо въпросът за чашата вода на старини и този, който ще я поднесе, остава отворен…
