А после леля Маша изведнъж се изправи на крака. Залитайки, бавно, започна да ходи. С помощта на децата си излизаше на двора, сядаше на пейката. Те я завиваха с одеяло.
В един пролетен ден Игорчо дойде при майка си, която вече няколко дни не беше ставала. Тя се зарадва и протегна ръце към сина си.
— Мамо, работа е такава. Ти нещо съвсем се разболя. Внук ти Костик се готви да се жени. Така че реших – ще те заведа на едно хубаво място, вече съм уредил всичко. Там е точно като курорт! Грижа, удобства, всичко идеално. А тук, в апартамента, Костик ще дойде да живее. Вече е уговорено, вдругиден започват ремонтите. Така че, ставай, започваме да се стягаме, ще те навестяваме там – бодро заяви Игорчо.
Олга Ивановна го слушаше и нищо не разбираше. Какво хубаво място? Защо Костик идва в нейния дом? — Сине, защо не живея с Костик? Или с вас, с Наденката? Мен много място не ми трябва. Сине, не ми трябват курорти! Искам да съм с вас! – от очите на Олга Ивановна рукнаха сълзи.
— Мамо, какво правиш като дете? На младите баба им трябва до тях? Те си имат свой живот. А пък ние постоянно имаме гости, ти лежиш, за теб грижа трябва. Надя работи, няма време за теб. И аз също нямам време, мамо. Хайде да се стягаш, ей сега хора ще дойдат да помогнат – отвръщаше глава от майка си Игор, докато тя отчаяно се държеше за ръката му.
— Синко, моля те, нямам да ви преча, Игорчо – плачеше възрастната жена.
Но Игор беше непреклонен. Майчините сълзи не го трогваха. Помогнаха на Олга Ивановна да излезе с багажа си на прага. Там тя видя своята приятелка, леля Маша. Тя заедно с децата си се канеше да тръгва за градината.
Товареха разсад, чували с картофи. Шеговито си подхвърляха думи. И в този миг на Олга Ивановна ѝ се прииска отчаяно да отиде с тях. Приятелката ѝ я видя, махна ѝ с ръка. Каза нещо на сина си Гриша. Той, след известно колебание, все пак се приближи до Игор и го поведе настрана.
