— Баба ми винаги така правеше. Малко мръвчица и сланина в тигана. Много е вкусно.
Тя никога не е завиждала на приятелката си. Честно се възхищаваше на нейния Игорь, обичайки през цялото време собствените си деца.
Годините минаваха, а възрастните жени започнаха лека-полека да отслабват. Игорь се ожени успешно и се изнесе от дома на майка си. Един ден краката на леля Маша отказаха. През прозореца Олга Ивановна гледаше как двамата ѝ сина носят пълната жена до колата на ръце.
Въздъхна и пи капки за сърце. Погледна отново през прозореца. Игорь пристигна с джипа си, носейки чанти. Майка му веднага хукна към вратата.
Леля Маша я лекуваха дълго. Тя отслабна много и сега някой от синовете ѝ можеше с лекота сам да я носи на ръце. Един ден Игорь, както го наричаше майка му, а другите го титулуваха учтиво „Игор Сергейевич“, се срещна на улицата със сина на леля Маша — Гриша. Той тъкмо беше внесъл майка си обратно вкъщи и носеше торба на път за магазина.
— Чуй, не ти ли омръзва вече? Ако бях на твое място, досега щях да съм откачил. Да се занимаваш със стара жена, която дори не ходи… Трябва и да я къпеш, и тези неща. А в тоалетната как я носите? Честно, не ти завиждам, Гришка — процеди Игорь.
— Защо ми казваш това, а? Това е майка ми! Тя ни отгледа четирима сама! А когато бяхме деца и тя ни къпеше, переше пелените ни — това какво беше? Чистеше след нас, не спеше нощем. Работеше, където можеше, за да ни осигури поне нещо! И твоят майка същото е правила за теб — смръщи се Гриша.
— Е, недей да ме сравняваш със себе си. Ние винаги сме си живели добре. И, пак казвам, недей да сравняваш бебе, за което е приятно да се грижиш, със стара жена — изсмя се Игорь.
