Алексей се връщаше от работа, със стиснати юмруци и мърморейки нещо под носа си. На ум се подготвяше за сериозен разговор с жена си.
„Аз мъж ли съм, или не съм?! Изкарвам такива пари, а една стотинка не виждам – всичко давам на Олга. Тя ми оставя само за билетите за транспорт и цигарите. Дори в столовата не мога да си купя храна, носи ми от вкъщи. Работният ми ден приключва в девет-десет вечерта, а тя вече в пет и половина си е у дома.“
Но Алексей премълча, че Олга излиза за работа, докато той още спи, и работи всеки ден, докато неговият график е сменен.
„Получавам цели двадесет и седем хиляди заплата, а веднъж на тримесечие вземам премия. А тя също добре изкарва. Къде харчи всичките тези пари? Да, знаем къде. Преди сватбата купи на роднините си апартамент и сега плащаме ипотека, а ние живеем под наем. Освен това им помага с ремонта,“ мърмореше той. „И всичко това от нашите общи семейни пари.“
Олга наистина, шест месеца преди сватбата, беше взела апартамент на ипотека за себе си, майка си и баба си. Тогава тя не планираше да се омъжва, а и Алексей не беше проявявал сериозни намерения към нея. Все пак тя беше с три години по-възрастна от него. Просто се виждаха и прекарваха време заедно.
Олга живееше заедно с баба си и майка си в малък двустаен апартамент в стара сграда, където едната стая беше преходна. Тя беше спестила за първоначална вноска и купи тристаен апартамент в стар фонд – малко занемарен, но със самостоятелни три стаи. Взе се решение да се продаде старият апартамент и с тези пари да се погасят част от ипотечните вноски. Така и стана.
Едва три месеца след сделката Алексей се реши и предложи на Олга да се оженят, решавайки, че това е най-добрият вариант в момента. Не че я обичаше до лудост, но харесваше в нея нейната разсъдливост и умението ѝ не само да изкарва, но и да управлява парите. Олга реши, че Алексей би бил подходящ съпруг – момчето нямаше антисоциални склонности. Макар че работеше не по специалността си, а като консултант-продавач, в техния град при желание можеше да намери по-добра работа.
Заработката на Алексей не беше важна за Олга. Тя беше свикнала да разчита на себе си за всичко. Момичето работеше вече пет години като проектант и освен основното си място имаше и допълнителни доходи. След сватбата Олга предложи на Алексей да живеят в тристайния апартамент заедно с баба ѝ и майка ѝ, но той отказа. Двамата решиха да наемат едностаен апартамент. Въпреки това момичето продължаваше да помага на роднините си.
„Нека сами си правят ремонт!“ – ядосваше се Алексей. „Защо обикаляш магазините с тях?“
„Но аз се захванах с целия този преход, аз ги убедих да сменим апартамента. Те няма да се справят сами с ремонта. Освен това на майка и баба ми е тежко да носят всички тези строителни материали.“
„И без това плащаш ипотеката,“ мърмореше той.
„Да, но остана толкова малко. Повечето от плащанията вече са изплатени,“ оправдаваше се тя. „Остава още една година и след това ще започнем да спестяваме за нашата собствена.“
„А кога ще раждаш? Може би ще трябва да сменим този апартамент за две малки и да продадем колата ти? После може да вземем двустаен. Твоите майка и баба спокойно могат да се поберат в едностаен апартамент, а ние да имаме място за дете.“
„Не, това няма да стане,“ поклати глава Олга. „Ще си изкараме сами. Освен това няма как да продам колата, знаеш, че работя в индустриалната зона, а там няма обществен транспорт. И за раждане още е рано – трябва малко да поживеем за себе си.“
„Точно така, ти си собственичка на тристаен, а ние живеем под наем.“
