— Не, не мисля… Изглежда, че той не е такъв. Мъжете просто наистина нищо не разбират от тези женски капризи. Съветвам те – направи всичко тихомълком и се успокой.
…Свекървата пристигна и все пак донесе този омразен плик с вещи. Дълго мърмореше и нареждаше на Зарина, че не може така лекомислено да се отнася към парите. Че трябва да приема това, което ѝ дават, и да не се инати.
След като си тръгна, Зарина плака. Не знаеше как да реагира на подобно отношение. Почти се беше решила на развод. Олег, който се върна от работа, я утешаваше и ѝ повтаряше, че я обича много. И че плаче за глупости. А майка му… Е, казала нещо – казала. Защо да се обижда? Нали Зарина живее с него, а не с майка му.
Кулминацията на тази история дойде с телефонно обаждане от Кристина. Тя обяви на изненадания Олег, че иска да си вземе вещите:
— И какво от това, че са минали две години? Да не си ги изхвърлил? Не? А къде са тогава? Моето ютия! И сешоар! Ще те дам под съд! Тогава си замълчах, но сега ще си отмъстя напълно! Ще разбереш откъде изгрява слънцето! – крещеше тя.
Оказа се, че в живота ѝ са настъпили „трудни времена“, и тя се сети за своето имущество.
— Съвместно придобито по време на брака, между другото! – твърдеше Кристина, която през семейния им живот не беше работила нито един ден.
— Знам аз законите! Не ми казвай какво да правя! Вземай си боклука! Ела, кой те спира? – викна Олег.
Кристина дойде и събра всичко, което така дразнеше и натъжаваше Зарина. И ютията. И сешоара. И копринения халат, който просто стоеше в далечния ъгъл на големия вграден гардероб в коридора. И дори взе с нея бебешките дрешки в плика, които беше донесла свекървата.
— Ще ги продам в интернет. И това са пари! На вас за какво ви трябват? Това си е мое! Аз за моето дете ги избрах – злобно се усмихваше Кристина.
