– Какво, просякиня ли съм някаква? Толкова унизително. Преследва ме чувството, че всичко при мен е втора ръка. Дрехи втора ръка, мъж втора ръка…

Как ще се справя с миналото?
Истории

​— Още ще си спомниш за мен! Ще съжаляваш! Ще си късаш лакти, че си ме изгубил! А аз ще си купя всичко ново, дори по-добро!​

…Шест месеца по-късно Олег се запозна със Зарина. Още шест месеца и се ожениха. Когато заживяха заедно, Олег предложи на Зарина да използва всичко, което преди принадлежеше на Кристина. Включително онзи халат… Спално бельо, което някога „бившата“ беше избрала. И спала върху него. Възглавница, на която също беше спала. Всичко беше в добро състояние. И почти ново.

— Слушай! И долното бельо ли е оставила? Да не го пазиш грижливо, за да ми го предложиш сега да го донося? — възмути се тогава Зарина.

Олег се засмя и обърна всичко на шега.

Така си и живяха. Гладка беше добра, нова. Нея я избра и купи Кристина. Гладилна маса. Сешоар. Чайник. Зарина, стискайки зъби, използваше тези неща. Заплатите и на Олег, и нейната, бяха добри, и тя можеше да си позволи да купи всичко ново. Но Олег категорично беше против подобни „напразни“ разходи. Не обичаше да хвърля пари на вятъра. Периодично, тихо се караха за това, докато не дойде моментът Зарина да забременее. Една от онези дни свекървата се обади и предложи чувал с детски вещи, останали от внучката Ася: розови ританчета, шапчици, жилетки. Кристина някога е искала да ги изхвърли, но свекървата не й дала. Взела ги с намерението да ги предаде на своя приятелка, която също щяла скоро да има внучка. Но по някаква причина не го направила. И не ги изхвърлила. Така си стояли, непотребни. А сега, за бъдещото бебе на Зарина, щели да бъдат много полезни. УЗИ-то показало, че ще имат момиченце.

Това очевидно беше последната капка за Зарина, която и без това беше напрегната заради сложната си бременност. И тя просто избухна. Накрещя на свекървата. На Олег. Хвърли вратата и си тръгна при приятелката си…

— Знаеш ли… Всичко може да бъде. — каза замислено Катя и наля на Зарина чай в чашата. — Сестра ми, когато се омъжи за вдовец, просто събра всички вещи на предишната му жена и ги изхвърли: „Не мога“, казва, „да ги използвам.“ Всичко сама си купи. И не му каза. А пък той дори не забеляза. Къде си виждала мъж, който ще забележи, че кърпата му вече няма синьо райе, а зелено? И възглавницата, коя беше? Кое одеяло? Спалното бельо си купи ново. И си живее спокойно. А моя позната, Зойка… тя мъжа си чужд разби… Без скрупули. Откровено казано, съсипа едно семейство. Жената си тръгна, Зойка се нанесе в онзи апартамент. И без никакво колебание — използва всичко оставено от онази жена. И изобщо не й пукаше. Живее си доволно, радвайки се, че всичко си е готово, и нищо не трябва да купува. Кой както му се случи. Олег, разбира се, е прав от практическа гледна точка. Но психологически… Постоянно ще мислиш за това… Дори като обличаш на бъдещото си бебе тези дрешки от чувала на свекърва ти, ще си спомняш за нея… за бившата.

— Именно! — каза Зарина. — Аз някаква беднячка ли съм? Толкова унизително е. Постоянно имам усещането, че всичко ми е втора ръка. Вещи втора ръка, мъж втора ръка…

— Не говори така! — каза Катя. — Нали с Олег имате нормални отношения. Просто си изнервена от бременността. Това са хормоните.

— Знаеш ли… Замислих се… Ами ако той е скъперник? Как ще живея с него?

Продължение на статията

Животопис