След първите такива думи, Олег си почеса главата и се съгласи със съпругата си. Много я обичаше. Ами защо не? В някои неща тя беше права. Подът наистина беше чист. Котлетите… Вкусни котлети наистина можеш да купиш готови. Защо тя да върти каймата сама? И въобще, майка му навремето всичко сама правеше. Но времената тогава бяха други. Несправедливо е да говори така лошо за Кристина! Съпругата му е като картина – поддържа се, грижи се за себе си. Ако върши домакинска работа, в какво ще се превърне?
С една дума, Олег не започна кавга и прости на жена си това, че не чисти и готви често. Кристина се оказа с много свободно време, но вместо да го използва разумно, тя тръгна по лош път. Стигна се до това, че колеги започнаха да разправят на Олег, че я виждали тук и там, с този и с онзи.
Такова обаче Олег вече не можеше да търпи и показа на блудната съпруга вратата. Квартирата беше негова. Кристина бе дошла някога с празни ръце и така си тръгна – също с празни ръце.
Разбира се, тя взе със себе си дъщеря им Ася. Макар че едва ли ѝ беше особено нужна. По-важното за нея беше да подразни Олег, за което крещеше толкова силно, че на шума дойдоха съседи (беше вечер). А дъщеричката им, не разбирайки защо родителите толкова викат, се сви в един ъгъл и седеше там, стиснала любимата си кукла, уплашена до смърт.
Тази сцена остана дълго в съзнанието на Олег. Болеше го да вижда дъщеря си така. И му беше жал.
И така, Олег изгони Кристина. Те се разведоха. Дъщерята остана с майката. Те започнаха да живеят заедно с възрастната майка на Кристина в съседен град.
Най-лошото беше, че Кристина се оказа напълно неразбрана и небрежна майка. Добре че поне майка ѝ помагаше. След развода, веднъж по време на среща с баща си, Ася му каза, че ѝ е по-добре в детската градина. Там е леля Марина, възпитателката, която е добра и се грижи за тях. И баба ѝ също се грижи за нея, когато се върне от работа. А мама… Тя е добра… Но тя… тя сякаш не ѝ пука много. И… и е все едно за нея.
Дъщеря му разказа как веднъж случайно разляла чай върху себе си и молила майка си да ѝ даде нови чорапогащи, за да се преоблече. Но майка ѝ казала, че не иска да ги търси. Дълго е. И била заета (говорела с някого по телефона). А баба ѝ все още не се била прибрала от работа. Момиченцето само ровило в шкафа. Нищо не намерило, но получила упреци от майка си за разхвърляните дрехи.
С маникюрираните си пръстчета Кристина набутала дрехите обратно в чекмеджето, като в същото време ругаела дъщеря си и казвала, че чаят може да изсъхне сам. Няма нужда да се преоблича за всяка дреболия! Докато говорела, чаят наистина изсъхнал. Чорапогащите се втвърдили и залепнали за краката на малката. Ася вървяла като бездомничка – мръсна и понякога с разрошени коси. След следобеден сън косите ѝ се заплитали, а майка ѝ не обичала много да я реши и го правела само сутрин…
След заминаването на съпругата му в дома на Олег останали много нейни вещи. Те били хубави. Защото той никога не пестил за жена си. В гардероба дори останал луксозният ѝ копринен халат. Някак го забравила. И още много неща останали там. Последните ѝ думи, преди да си тръгне, били:
