— Не искам! Това са нейните неща.
— Глупости! И какво от това, че са нейни? Нали са хубави, вземи ги! — не разбираше мъжът.
На Зарина ѝ беше обидно. В нейното положение можеха поне малко да се погрижат да не ѝ причиняват излишни притеснения! Но не, мъжът ѝ и свекървата напоследък сякаш се бяха наговорили и непрекъснато я изнервяха. Какво ли не беше — ту едно, ту друго. А сега и тези вещи! Как не разбират?!
— Разбираш ли, Катя, чувствам се ужасно. Сякаш сме просяци! Прибираме прилична заплата, а аз все още използвам нейния ютия и сешоар. Не мога да си купя нови. Мъжът ми постоянно вика: „Защо да прахосваме пари, нали има вещи, защо да купуваме нови?“ Дали да ги изхвърля тихомълком и да си купя нови? — сподели Зарина с приятелката си, опитвайки се да скрие сълзите.
— Зарина… Недей да плачеш, моля те. В твоето състояние не трябва да се натоварваш. Нали само преди малко излезе от болницата и ти казаха да се пазиш, иначе пак ще се върнеш там, — каза Катя, опитвайки се да я успокои. — Направи това, което смяташ за правилно. И щади нервите си. Какво има да им доказваш?
— Не знам, — изхлипа Зарина.
Зарина беше втората съпруга на Олег. С първата му жена се бяха разделили зле. Скандали, чупене на чинии. Всъщност причината за развода беше самата съпруга и нейното поведение. Въпреки че имаха четиригодишна дъщеря, тя постоянно си търсеше авантюри. Олег ѝ прощаваше няколко пъти, но когато вече открито започна да му изневерява, търпението му се изчерпа.
Кристина чупеше посуда и крещеше, че всичко това се дължало на липсата на внимание от Олег. Че брака ѝ с него я съсипвал и, че не така си представяла семейния живот. И така, щом малката дъщеричка тръгваше на детска градина, Кристина, „направила се красива“, отиваше да се забавлява (тя не работеше).
У дома беше мръсотия. Вечерята, когато Олег се прибираше, често липсваше.
— Какво?! Да почиствам ваната ли?! Да не си полудял?! Какво ще стане с маникюра ми? Той струва пари, между другото. И да мия пода? Няма нужда, той е чист. Какво да го мия? Детето е в градината цял ден. Ти си на работа. Аз ходя по чехли. Готвене? Защо? Какъв патриархат само! Има полуфабрикати. Пелмени, кюфтета. И един мъж може да се справи с това. Слагаш ги в тигана и готово. И като цяло, жената не е създадена за тези неща, ясно ли ти е?! Ти пък намери от кого да изискваш! Аз искам да живея, а не да робувам на домакинството.