— А аз и не искам да казвам на майка. Нека си е със Савелий. На нея ѝ е все едно за мен, — мрачно изрече Павел.
— Хайде, хайде, недей да говориш така, — упрекна го Еля. — Тази новина със сигурност щеше да я зарадва и би ѝ помогнала по-лесно да преживее загубата на съпруга си.
— Не. Казах, не! Няма да ѝ простя, — твърдо настоя Павел.
Еля въздъхна и реши да замълчи. Беше толкова щастлива, че нищо не можеше да помрачи радостта ѝ. И искаше да сподели това щастие с всички.
***
— Сине. Савелий се премести. Заминаха далече с Наташка, на хиляда километра оттук. Какво ли им щукна наум? — Надежда позвъни на сина си късно вечерта, три години след смъртта на Василий.
През цялото това време те не си говореха. Павел не намери сили да направи първата крачка. Беше силно обиден. А майка му също не се осмеляваше. Тя разбираше, че тогава с баща му не постъпиха добре. Но Савелий наистина имаше повече нужда! Само че Паша това няма да разбере…
А като Савелий замина, Надежда се разболя. Много отслабна и сякаш изведнъж остаря. Ужасно самотна и уплашена се чувстваше съвсем сама. И реши, че е време да „построи мостовете между тях“.
— Пашенка… Прости ни с баща ти, наистина, прости. В пенсионния ми фонд има натрупани доста пари, не съм ги харчила. Искам да ти ги дам. За да бъде честно. Макар и не напълно, все пак… Може пък да решите с Еля да купите нещо, ще ви потрябват. На мен вече не ми трябват. Нищо не ми е нужно след Василий, — Надежда плачеше. — Прости, сине.
— Ще помислим, мамо. Защото вече сме трима, — усмихнато ѝ отговори Павел.
Надежда Игнатиевна беше много щастлива, че в семейството на сина ѝ имаше ново попълнение. Цяла вечер след разговора плака от радост и ужасно искаше да види новородения си внук. Опитваше се да си представи кого ли прилича.
Всъщност Павел и Еля наистина започнаха процеса по продажба на тяхната едностайна квартира, а с помощта на парите на майка му взеха тристайна на изплащане. Всички бяха изключително радостни, особено Надежда. Откакто тя и Василий тайно продадоха апартамента, без да кажат на Павел, Надежда се чувстваше ужасно. Но тогава утешаваше съвестта си с мисълта, че Савелий имаше по-голяма нужда. А ето как се обърна животът. Савелий отиде далече и спря дори да ѝ се обажда. Все нямаше време за нея – ново място, нов живот…
Жанна Шинелева
