— На нас никой не ни помогна, Надя. Ние им спестихме пари за жилище, всичко си отказвахме. Е, и те сега да се поразвъртят. Ако поискат, ще помогнем…
Такова предложение Надя не очакваше и беше малко изненадана. Вечерта обсъдиха с Васил и решиха да помогнат. Нека, казаха, да живеят временно в този апартамент, да съберат пари, да вземат заем, да се разширят.
— Нали не сме врагове на децата си, Вась? — попита Надя, прегръщайки мъжа си.
— Разбира се, че не. Душата боли за тях. И за Савелий, и за Павел боли, че нямат деца.
— Бог да даде, ще имат, — каза Надя. — Паша казва, че има шанс. Хайде, Вась, да лягаме, утре ставаш рано за работа.
— Между другото, от апартамента на Савелий ще ми е по-близо до работа, — усмихна се Васил.
— Това е знак, — усмихна се и Надя в отговор.
Преместиха се. Надя и Васил се преместиха в гарсониера, а Савелий със семейството си се настаниха в двустайното жилище. Добре им беше, просторно след тяхната гарсониера. Всички бяха доволни, само Павел пак се ядоса, когато разбра, но кой го питаше?
— Както в детството, — въздишаше Павел. — Хоп! И всичко за Савелия! Ами ако ни се родят тризнаци? И ние нямаме пари за по-голям апартамент, всичко отива за лечение.
— Ще се родят, тогава ще мислим, — отвърна майката.
„Никой за нищо няма да мисли, — мрачно разсъждаваше Павел. — Само за техния Савелий се грижат!“
С брат си Павел не общуваше. Майка му понякога му разказваше новини за Савелий, но на Павел не му беше интересно. Изобщо. Тези новини не му носеха нищо добро, само го натъжаваха. Савелий и Наташа пак отишли на море. Пак си купили нещо. А децата им от малки били умни и талантливи. А Павел нямаше с какво да се похвали. Нито с деца, нито с море.
***
— Как така? Васко, мой обичан? Как? — плачеше Надя, дори без да се опитва да изтрие безкрайните сълзи, стичащи се по бузите ѝ.
— Мамо, хайде, хайде, стига, — опитваше се Савелий да я отведе.
Павел само стоеше и мрачно гледаше пресния могилкa. „Ето, край, — мислеше си той. — Баща вече няма…“ Елия стоеше до него и тихо плачеше. Павел я прегърна и те тръгнаха заедно с останалите в мрачната процесия.
Васил го нямаше. Надя остана сама. След помените всички дойдоха в едностайния ѝ апартамент.
— Как ще се оправяш сега сама тук? — попита Савелий. — Ще ти е тежко. Премести се при нас, а този апартамент ще го даваме под наем.
