И играчките все на Савелий купуваха. А на Павел – по-късно, когато по-големият брат се наиграе, тогава му даваха неговите. Често счупени или без важни части. Пожарна кола без стълба, роботи без ръце, конструктор без половината части. Разбира се, Савелий си беше наиграл с тях, защото вече му беше станало скучно. А ново за Павел рядко имаше. Баща им обясняваше, че трябва да спестяват пари и да си ги пазят.
— Защото може много да похарчиш за играчки и забавления. А ние за вас спестяваме за недвижимо имущество. Трябва да разбирате, вече сте големи!
И момчетата разбираха. Само че на Павел му беше мъчно, че всичко най-добро беше за Савелий, а икономията ставаше на негов гръб…
…И тогава майка му каза, че Савелий вече отдавна бил баща, а ти какво? Дефектен ли си? Или си намерил дефектна жена?
— Да! — извика Павел силно. — Дефектен. И аз, и тя. Лекуваме се. Все още не можем да си имаме деца, разбрано ли е?!
Майка му се закова на място. Павел рядко си губеше нервите, а още по-рядко да изкрещи на майка си!
— Извинявай, — веднага каза синът. — Засегна чувствителна тема. Ще имаме деца. Само че по-късно…
***
— Мамо… Решихме нещо… — каза Савелий по телефона на майка си.
— Какво? Да вземем Андрюшка и Льошка през уикенда? Не, сине, тръгвам нанякъде, не мога, — прекъсна го Надя.
— Не, не за това. Работата е друга…
— Е, казвай, какво се мотаеш, картофите ми ще загорят на котлона, — каза Надя.
— По-добре да дойда и да ти обясня лично, става ли?
Савелий отиде в родния дом. Майка му го настани на масата и го нахрани с вечеря. Същите тези картофи. А той не можеше да се реши да започне разговора.
— Татко скоро ли ще се върне?
— Не, отиде в гаража, занимава се с колата. Айде, кажи какво си намислил, какво отлагаш още?
— Ние… с една дума… тясно ни е в едностайното, петима души сме! Решихме да ви помолим да се сменим. Може би вие да се преместите в нашето едностайно, а ние тук? Все пак тук е двустайно…
Надя се замисли. Разбира се, тя вече беше мислила за това, че им е тясно, и дори беше говорила с мъжа си, че може би е време да им помогнат да разширят жилището си, все пак имаха спестявания. Но Василий беше казал: „Не бързай, нека се оправят сами.“
