Момичето, което седеше до нея, тогава я сръчка с лакът.
— Той към теб се обръща.
Маша се замисли. А Данил, оказа се, ѝ подаваше китарата:
— Ще изсвириш ли нещо?
Тя?! След него? Никога!
— По-добре ще послушам. – поклати глава Маша.
И отново пееше Данил. И отново всичко ставаше някак по-леко. Особено когато я гледаше право в очите. И то как я гледаше – толкова недвусмислено! Наистина ли можеш да се влюбиш веднага след развод? Но Маша усещаше – точно това ѝ се случваше в момента.
Фестивалът приключи. Тя и Данил си станаха приятели в социалните мрежи, а после всеки се върна към своя живот. Маша в своя – разбития. Данил в своя – семеен и изпълнен с концерти. Всеки път, когато виждаше неговите харесвания под своите видеа, Мария потръпваше. Не може наистина да оценява онези три акорда, които свири!
Тя знаеше, разбира се, че той е женен. И че има дъщеря, която вече е почти пораснала. На снимките със семейството си Данил изглеждаше напълно щастлив. Е, добре… и Маша също някак бе се научила да живее след развода. Сама. Все така изнасяше концерти веднъж-два пъти седмично – парите ѝ стигаха. Пък и бившият продължаваше да ѝ праща пари от време на време. А Мария спореше с него:
— Защо ми изпращаш пари, след като взе сина?
— Никой не го е взимал! Той е голям. Костя дойде ли при теб в събота?
— Дойде. И с мен в „Баркас” беше, подкрепи ме.
— Машка, кажи ми, до старини ли смяташ да дрънкаш на тази китара?
— Не започвай… – ядосваше се Мария. – Ти направи своя избор, сега живей с него!
Тя се ядосваше само когато Антон се опитваше да ѝ чете лекции. Иначе вече не се ядосваше, нито обиждаше. Мария беше влюбена в друг мъж, макар и безнадеждно. Тя това го разбираше и не страдаше. Просто… живееше.
Минаха пет години. По същество, в живота на Маша нищо не се беше променило. Все така „дрънкаше” на китарата, събираше скромни хонорари. Ходеше по фестивали. Данил повече не срещаше. Но точно пет години по-късно те отново се оказаха на един и същи летен фестивал. Маша се изуми колко зле изглеждаше той. Измъчен, отпаднал. Сърцето ѝ се сви от тази промяна.
— Здравей! Как си? – усмихна се той, изтривайки с тази усмивка първото тежко впечатление.
— Добре всичко… а ти?
— Не искам да се оплаквам. – поклати глава Данил. – На теб – не искам.
— Хайде, говори. Оплачи се, няма страшно.
— Да… вкъщи имам проблеми. Жена ми се държи така, сякаш вече не ме обича. Не разбирам нищо. Тя не обяснява. Всичко се руши… всичко, с което съм свикнал. А и сме толкова различни хора! Е, нищо…
Той говореше за проблемите си в семейството, но гледаше Машa. Както тогава… гледаше я така, че от погледите му всичко вътре в нея ставаше топло. Кръвта ѝ кипваше. А същевременно Маша мислеше, че винаги се е чудила на този съюз. Данил красив, а жена му – не особено. Той – талантлив музикант, тя – фризьорка. Чудеше се, но навън изглеждаха щастливи като двойка. А сега – виж ти… нещо в кралството на Дания очевидно не беше наред!
— С кого се връщаш обратно в столицата? – изведнъж попита Данил.
— Не съм мислила още… а ти?
