– Значи за пари, – реши Вера.
– Тук ще остана да живея. Най-важното е понякога да помагаш финансово. В края на краищата е и в твой интерес да се запази родителският дом. – Оля премигна. – А защо Слава не е дошъл? Трябва да помогне с подрязването на лозето и със свалянето на старата ябълка. Коренът също трябва да се премахне.
– Повече помощ няма да има, – каза Вера и отпи глътка кафе. – И Слава няма да идва повече тук. Знаеш защо.
Оля въздъхна тежко и се облегна назад на пейката.
– Значи няма да има помощ? Затова си ми била сърдита и не идваше…
– Имаше причини. За мен е странно дори да говоря за това. Хайде да не обсъждаме. Нека се опитаме да запазим всичко такова, каквото е. – Вера почувства, че й се стяга гърлото.
– О, стига да се правиш на обидена, – лицето на Оля се промени. – Твоят Славик сам ми обръщаше внимание. Намеци правеше. Работеше тук. Беше като мъж за мен. А колко неща ни купи? М? Ще се старае ли така един мъж за някоя случайна жена?
Вера не искаше да я прекъсва. Но добре знаеше, че всичко, направено в дома на сестра й, си беше за нейна сметка.
– Сам не осъзнава, от какво се отказа. Аз не му предлагах да те напусне. Предлагах му просто да се отпусне с мен. Малко и само понякога. За здравето му. – Сестра й продължаваше да се палва. – Той се държа така, сякаш не съм ти сестра, а някаква мръсница. Все едно не ме обича и не ме желае. Обиди се. Е, Бог да ви съди. В началото ме беше страх да призная, после разбрах, че няма от какво да се срамувам. Къщата няма да продам!
Вера дори не подозираше какво е говорила сестра й на съпруга й. Откровението беше неприятно.
– И това ли ти се струва нормално? Всичко наред ли ти е?
– С мъжа на сестра си не е грях, – усмихна се Оля. – Всички мъже понякога трябва да си починат. По-добре с мен, отколкото с някоя друга. После благодарна щеше да ми бъдеш.
Вера стана от масата. Сестра й говореше пълни глупости. Да я слуша беше болезнено. Освен това изпита отвращение.
– Няма да има помощ. Никой няма да ти предложи повече. – Вера хвърли банкнота на масата.
Оля демонстративно нагъна листа.
– Слава ме обича, обича ме! – викаше тя след Вера. – Затова ти е яд!
Вера не я слушаше. На своя съпруг вярваше така, както вярваше на самата себе си. Дори й стана мъчно за сестра си. Жената явно беше приела доброто отношение и помощта като нещо повече. Внушила си беше нещо. Обезумяла от самота. Вера дълго плака за това, как се бяха стекли отношенията със сестра й. Надяваше се на извинения или обяснения. Успокояваше се, че в нейния живот всичко е прекрасно и наред. Вкъщи я чакаха съпругът и синът й. Всички бяха живи, щастливи и здрави. Трябваше да се радва на това, което имаше… А сестра й… Какво да се прави. Има ситуации, на които не можеш да повлияеш – трябва само да се примириш. Но Оля се обади месец по-късно. Вера веднага вдигна телефона, мислейки, че сестра й най-накрая е решила да поговори. Да даде логично обяснение за думите си. Но Оля имаше съвсем друг въпрос.
– Съгласна съм да продам тази барака. Но искам парите веднага. Ако не беше дъщеря ми, никога нямаше да си имам работа с теб. Кажи кога.
Вера въздъхна и после отново. Поне, ако не отношенията със сестра й, то родителският дом щеше да се запази. И това не е малко.
