Вера зяпна от изненада. Егор изтича от къщата, оставяйки тримата възрастни да се оправят сами.
— Пиха си, размекнаха се, прегърнаха се, — оправдаваше се сестра ѝ. — Егор си е наумил нещо. Нали ти сама каза, че прегръдките не са страшни. Не ми е чужд човек Слава. Зет ми е. Благодарих му за помощта и толкова.
— Нищо не е имало, — през зъби потвърди Слава. Личеше си, че му коства усилие да говори.
Вера се замисли. Спомни си как сестра ѝ по-рано хвърляше погледи към нейния Славик и го ухажваше. Прогони лошите мисли. Ако някой беше предан, това бяха именно Оля и съпругът ѝ.
Истината Вера разбра чак след месец. Както винаги, се готвеше да посети сестра си. Беше подготвила подаръци. Мъжът ѝ категорично отказа да отиде с нея. Вера директно му нареди:
— Разкажи какво се случи тогава. Чувствам, че нещо е станало! Не е случайно, че Егор се дразни и нервира, когато чуе за леля си.
Слава дълго мисли дали да говори. Накрая реши да бъде честен. Вера го слушаше внимателно, представяйки си най-ужасните сценарии.
— Ти си беше легнала. Ние с Оля постояхме още малко. Пихме. Видях, че тя вече е доста подпийнала. Казах ѝ, че е време за сън, а аз ще разчистя. Тя започна да се съблича, защото ѝ било горещо. Лято беше, вечерите бяха топли. Станах, за да занеса чиниите в къщата. Твоята Оля ме прегърна. Хванах я за ръката, обърнах я към себе си. Казах ѝ да спре. Тя само се засмя и се опита да ме целуне. Егор точно това видя. Как я държа за ръката и как тя се опитва да ме целуне. От изненада я отблъснах. Тя падна, удари си крака, започна да се извинява. Каза, че е пияна и не разсъждава. И толкова.
Вера си спомни, че тогава видя синини на китката на сестра си и на големия ѝ крак.
— А защо не ми каза? — попита тихо тя.
— Защото сестра ти беше пияна. Мисля, че сто пъти е съжалила за това, което направи. Да ти бях казал, ти щеше да скъсаш отношенията с нея. Щеше да страдаш дълго. Знам колко ти е важно да ходиш при нея. Колко важна е родната къща за теб. Но мен ме освободи от ходенето там. За първи път в живота си използвах сила срещу жена и не искам пак да попадна в подобна ситуация.
Вера знаеше, че съпругът ѝ е честен. Реши да не ходи при сестра си. Обади се по телефона и каза, че не се чувства добре. Нуждаеше се от време да обмисли ситуацията.
Посети сестра си чак в края на септември. Не взе подаръци. Племенницата, която беше свикнала винаги да получава скъпи вещи от леля си, побесня. Очакваше нов телефон, както ѝ беше обещан предния път.
— Кой идва с празни ръце? Живееш си на широк крак, черен хайвер с лъжици ядеш благодарение на мъжа си, а пък нас не можеш дори да зарадваш с нещо.
Вера я спря остро. Грубо ѝ каза какво мисли за поведението ѝ, нарече я малка нахалница и ѝ предложи да си измие устата със сапун. Момичето я нарече стара баба, от която скоро мъжът ѝ щял да избяга. Тогава Оля не издържа, изгони дъщеря си и започна да се извинява. Отиде да приготви кафе, за да успокои атмосферата. На Вера ѝ трябваше време, за да събере мислите си.
Оля се върна с две чаши кафе.
— Нямам нищо сладко, — оплака се сестра ѝ. — Знаеш как живеем. Едва свързваме двата края. Последно хапнах бонбони през август, на рождения си ден.
Вера, която преди съжаляваше сестра си, се усмихна слабо.
— Не съм дошла като гост. Днес съм купувач. Искам да изкупя къщата ти. — Тя протегна лист хартия към сестра си. — Решавай — пари или бартер. Аз ти дам апартамент в града, ти ми дадеш къщата.
Оля се изчерви.
— Нямам намерение да продавам къщата… За какъв бартер става въпрос?
