Съпругът се шегуваше, че трябва да изкупят къщата на Олга. Колко много вече тя беше направила и вложила. Наистина, къщата сега съвсем се преобрази. Вера отлагаше този разговор със сестра си, сама не знаейки защо. Ако не беше случаят, вероятно още дълго щеше да мълчи.
Олга страдаше заради липсата на любов и неведнъж се оплакваше от това на сестра си. Вера не я разбираше. При нея всичко бе наред. Апартамент, съпруг, син, добра работа, живот без лишения и страх. Даже погледа на сестра си към Славик не забелязваше. Или по-точно – не обръщаше внимание. Приписваше нарадието ѝ на гостоприемство. Олга се върти около Слава, старае се да угоди – какво толкова?
Този ден празнуваха рождения ден на Олга. На децата им доскуча с възрастните и бързо им омръзна да слушат скучните разговори.
Аринка тръгна на разходка с приятелки, синът на Вера си легна да спи. А възрастните останаха. Седяха чак до късно през нощта. Първа Вера се предаде. Беше уморена от деня, напила се беше и почувства как сънят я обзема. Ей сега щеше да заспи на масата. Олга я изпрати в стаята, уверявайки, че тя и Славик ще разчистят всичко.
На сутринта, когато Вера се събуди, забеляза, че съпругът ѝ събира багаж.
– Легнал си рано, станал си рано. Спал ли си, миличък? – Вера седна на леглото, радвайки се, че се е събудила без главоболие. Чувстваше се необичайно добре. Беше се наспала.
Слава не отговори. И в движенията му имаше нещо странно. Сякаш беше виновен за нещо, но Вера не обърна внимание. Излезе от стаята.
Олга седеше на масата мрачна като буреносен облак, а до нея седеше синът на Вера. Егор изглеждаше не по-добре от Олга и своя баща.
– Нещо се е случило? – Учуди се Вера. – Изглеждате така, сякаш погребение сте планирали.
– Случи се, – синът се ядоса и не сваляше очи от Олга.
От стаята се появи Славик. Погледна с предупреждение сина си, като че му казваше да замълчи.
Егор се направи, че не е забелязал, и продължи.
– Ако леля Олга реши да разкаже, ще разкаже. Съдейки по всичко, на мен не ми е позволено да говоря нищо. Не искам баща ми после цяла година да ми се сърди. Но ако нито той, нито леля Олга се осмелят, аз ще кажа. Ще разкажа всичко. С подробности.
Вера изобщо нищо не разбираше. Каква е тази тайна, която пазят тези тримата?
У по-малката ѝ сестра трепереха устните. И изобщо цялата тя се разтрепери, сякаш от страх.
– Вие тримата снощи призрак ли видяхте? – Реши да се пошегува Вера.
– Егор вчера не е разбрал правилно. Ние със Славик седяхме малко, а после започнахме да разчистваме. Твоят син е измислил какво ли не… Привидяло му се, че се прегръщаме. Такова нещо не е имало. И изобщо не бих си позволила със съпруга на сестра си… – Забръщолеви Олга.
– Ако сте се прегръщали, какво от това? Прегърнали сте се и толкова, – Вера вдигна рамене. – Къде е кафето? Настроението ми днес е толкова добро. Егор, не го разваляй.
– На втория рафт. Турчината е на печката. – Олга стана и започна да шета. – Ти сядай, нали си на гости… Аз всичко ще приготвя.
Вера седна на масата и се вгледа в Олга. Забеляза, че сестра ѝ има синини на китката. Синина на крака. Сякаш се е била с някого.
– Повече кракът ми няма да стъпи в тази къща, – изведнъж без причина се ядоса Егор и рязко стана. – Лъжете и двамата – и татко, и леля Олга! Ти, мамо, ѝ правиш подаръци… Тримери, култиватори, всякакви уреди носиш, направи нова ограда, обкова къщата със сайдинг, смени подовете, а тя така ти благодари. Леля Олга вчера се натискаше с татко! През нощта се събудих, излязох навън, всичко видях със собствените си очи… Сега тя, разбира се, всичко отрича. А татко не иска да ти разваля настроението, за да не се настроиш срещу сестра си. Много е благороден. И всичко прехвърля на влиянието на алкохола.
