— Би го попитала, а още по-добре, скъсай с него! Не рискувай, после няма да можеш да оправиш нещата.
Да се каже беше много по-лесно, отколкото да се направи. Лера се бореше със себе си, но не намери сили да поговори с любимия си и да разбере какво е семейното му положение. Но сега всичките му истории не ѝ изглеждаха вече толкова вълнуващи и интересни – тя ги считаше за хитро измислени и внимателно планирани.
„Колко е удивително да слушаш лъжите, когато знаеш истината!“ – мислеше си Лера, слушайки как Михаил се оплаква от майсторите, които отлагали ремонта на апартамента му.
Не е известно колко щеше да продължи техният роман, ако не се бяха намесили „висшите сили“. В случая на Лера, това се оказа нейната началничка.
— Къде се мота тази безполезна, която по трудов договор ми се води секретарка?
Инга дойде на работа в ужасно настроение и на всеки пет минути викаше Лера при себе си. Точно днес на Лера ѝ излезе късметът – беше успала и не бе чула будилника. Когато най-накрая пристигна в офиса, колегите вече я бяха „погребали“ задочно. Всички знаеха, че това ще бъде последният ѝ работен ден.
— Инга Валериевна те вика! – чуваше Лера почти от всеки служител. Колкото повече се доближаваше до кабинета на шефката, толкова повече ѝ се струваше, че краката ѝ ще се подкосат от страх или сърцето ѝ ще спре.
— Лера, къде си се мотала цяла сутрин? Знаеш ли изобщо от колко часа започва работният ти ден? – посрещна я Инга Валериевна направо на вратата на кабинета си.
— Простете, успах се. Не чух будилника. Вчера се прибрах късно, бях извън града с приятели… – заекна Лера.
— Престани да дрънкаш! – Инга отстъпи до бюрото си и с един замах удари по него с дебел плик. От силата на удара пликът се разкъса и по бюрото се разпиляха снимки. Лера беше толкова ужасена, че първоначално дори не забеляза, че на снимките са тя и Михаил.
— Извинете. Просто исках да обясня… – зашепна тя, трепереща.
— Ето това ми обясни! – извика Инга и хвърли снимките към Лера. Една от тях тя успя да хване във въздуха. Снимката беше направена вчера. Тя и Миша стояха на дока до селската къща, която той беше наел за тяхния уикенд.
— Личният ми живот, както и това с кого прекарвам уикендите си, не ви засяга. – изведнъж гласът на Лера стана твърд, тъй като беше решила да защити личните си граници.
— Жалкият ти живот изобщо не ме интересува. Но ако веднага не престанеш да се хвърляш на врата на съпруга ми, ще те стъпча и ще те разпръсна на прах над същото това езеро. От теб дори спомен няма да остане! В този град няма да можеш дори като чистачка да се уредиш. – изсъска ядосаната Инга.
Лера почувства как изведнъж някой дръпна стола под нея. Да, тя предполагаше, че Михаил вероятно е женен. Но дори не беше помисляла, че съпругата му ще бъде толкова неподходяща за него.
— Съпруг?! Но как е възможно това? Той ми каза, че не е женен. Че прави ремонт в апартамента си. – промърмори тя.
— Жалка си! Това го разправя на всички. Ти дори не си двадесетата. Няма ли да ти омръзне този цирк? На него му е скучно в „златна клетка“ и затова намира развлечения. Теб, от съжаление, просто ще те уволня. Но ако беше малко по-голямо препятствие, от теб нямаше да остане нищо. – каза Инга хладно.
Лера дори не помнеше как излезе от кабинета на шефката си, как я отведоха до отдела по персонала и ѝ връчиха трудовата книжка. Не помнеше как излезе от сградата на офиса и тръгна по улиците, без да вижда пътя пред себе си. Когато стигна до първия жилищен блок, тя седна на първата пейка и набра номера на Миша. Нито един от номерата не отговори. Опита се да напише съобщение – но номерът ѝ вече беше блокиран от него. Когато се прибра у дома, Лера изтри профила си в сайта за запознанства, наплака се и, късно вечерта, се приведе в ред, позвъни на приятели и ги покани на купон. Веднага. Никой от тях не дойде, защото всички имаха собствени планове. Освен това утре беше обикновен работен ден.
Лера не се отчая. Потърси свободни работни места в интернет, изпрати заявки за интервюта и легна да спи. За какво да унива? Сутринта е по-мъдра от вечерта.
