— И кога най-после тя ще се успокои и ще спре да ми пие кръвта? Решила е явно да се подмлади — оплакваше се Лера на колежката си, която от първия ден беше добра с нея.
— Може би, да. — засмя се жената, после сериозно замълча и замислено добави: — Но всичко това ще ѝ се върне като бумеранг. За нея ние не сме хора. Използва и изхвърля, щом някой не издържи. Ти си по-щастлива от повечето тук – млада си, нямаш деца и семейство. Нито болни деца, нито мъже, които скитат. Вечер не ти се налага да готвиш за цялото семейство, а през уикендите спокойно работиш извънредно. Според мен точно това ти позволи да издържиш толкова време. Но вече си ѝ се качила на врата. Никое момиче преди теб не е работило толкова много и за никоя преди теб Желязната дама не е крещяла толкова. За нея това е някаква бонусна система: колкото повече работиш, толкова повече изядеш упреци.
— Да, исках да се посмея, но не виждам над какво. — тихо отговори Лера, осъзнавайки правотата на думите ѝ.
Същата вечер, докато разглеждаше профилите на жени на четиридесет и повече години, Лера съвсем случайно попадна на профила на интересен мъж. Съдейки по снимките, беше около тридесетгодишен. Заинтригувана, тя влезе в профила му. Разнообразни хобита, любими писатели – очевидно не беше типичният посетител на такива сайтове. Профилът беше създаден наскоро.
Дълбоко потънала в разглеждане, Лера дори не забеляза, че е получила съобщение. Беше от същия този мъж. За своя изненада, той се оказа галантен и изключително възпитан. Текстът му беше толкова коректен, че Лера препрочиташе своите съобщения внимателно, преди да ги изпрати.
Разговорът ставаше все по-оживен и Лера не усети как нощта си отиде, а сутринта настъпи. Извини се на събеседника си и бързо тръгна към работа. Денят обаче премина кошмарно. Лера заспиваше на крак, не можеше да се концентрира върху инструкциите на шефката, бъркаше документи и често се връщаше мислено към нощния си събеседник. Улавяше се, че на всеки пет-десет минути поглеждаше часовника, само за да види колко още остава до края на работния ден. Мечтаеше да се прибере по-бързо и да продължи разговора с галантния мъж.
Вечерта той ѝ писа, че не обича дългите чатове и предпочита личните срещи.
— Какви са ви плановете за уикенда? Може ли да се видим? Сега е такова прекрасно време, грехота е да не го използваме и да не му се насладим.
— Отдавна не си спомням кога за последен път съм се разхождала просто ей така. — измърмори Лера на себе си, опитвайки се да си припомни дали не ѝ е дала Инга някакви задачи за уикенда.
Оказа се, че шефката ѝ бе планирала работно пътуване през уикенда, за което обаче не се нуждаеше от асистентката си.
— Боже мой, Добби е свободен! — Лера едва сдържа импулса си да прегърне и целуне целия свят.
Събрала смелост, тя писа на събеседника:
— Ще се радвам. Къде предлагате да се срещнем?
За първата им среща мъжът избра живописно място, малко познато на обитателите на града. Пълните със златисти кленови листа паркови алеи бяха почти празни, въпреки че беше почивен ден. Лера пристигна по-рано, за да разгледа предварително мястото и да измисли план, ако новият ѝ познат не се окаже този, за когото се представя. Този трик ѝ беше подсказан от една училищна приятелка, и Лера винаги се стараеше да го използва. Но когато видя мъжа да върви към нея по алеята, тя почти забрави собственото си име, камо ли да мисли за бягство от неуспешно първо впечатление.
— Добър ден, моя мистериозна дама от сайта, на който дори не очаквах да срещна толкова очарователно създание. — каза той като поздрав.
Мъжът беше доста по-възрастен от снимките си, но това не смущаваше Лера. Възпитан, елегантно облечен и красив като древногръцки бог, той я накара да се почувства като несигурна ученичка, която не знае как да свърже две думи. За щастие, той беше достатъчно тактичен и поддържаше разговор на теми, за които Лера беше подготвена и можеше да участва активно.
След около два часа разходки Михаил предложи да отидат в кафене. Говорливостта му не само че не притесняваше Лера, но напротив – тя няколко пъти се улови как би слушала гласа му безкрайно. А и той знаеше как да разказва. Лера усети, че дори и да си признае за нещо ужасно, тя би му простила всичко. Толкова беше очарована от изисканото му присъствие.
След прекрасно първо впечатление и среща тя се върна у дома с осъзнанието, че се е влюбила.
На следващия ден Михаил отново я покани на среща – този път речна разходка, след която Лера дори не усети как се озова с него в хотелска стая. Михаил нещо споменаваше за ремонти вкъщи и неподходящи майстори, но с всяка целувка Лера сякаш губеше способността да мисли, да чува или да съждава логически.
От този ден нататък животът ѝ се раздели на две части. Една – скучна и дълга, тя беше самотното ѝ ежедневие през седмицата без Михаил. И друга – вълшебна и изпълнена с емоции, която започваше през уикенда, времето, което прекарваше с него. Тя напълно игнорираше факта, че през останалото време той беше изключително зает и рядко ѝ отговаряше на съобщенията, а когато го правеше – това беше късно нощем, когато тя вече трябваше да спи.
Постоянната липса на сън започна да се отразява на работата ѝ. Инга Валерьевна все по-често ѝ се ядосваше, а за първи път дори заговори за евентуалното ѝ уволнение.
— Лерка, събуди се! Какво ти става? Вложи толкова усилия в тази работа, а сега напълно си отпусната. Болна ли си? — опита се да ѝ поговори колежката.
Но един внимателен поглед към Лера беше достатъчен, за да стане ясно — тя беше влюбена.
