— Момиче, недей да се притесняваш, на нея просто е невъзможно да ѝ угодиш. – усмихна се една от колежките по време на обедната почивка.
— Аз съм Лера, отдавна исках да се запозная с вас. А вие как се казвате? – отвърна младата жена с приятелска усмивка.
— О, това няма значение. Ти няма да се задържиш тук дълго. Инга ви сменя като ръкавици, няма смисъл да помниш всички! – отговори иронично колежката.
— А ако успея да остана? – срамежливо прошепна Лера, леко смутена.
— Ако не можеш да запомниш наизуст всички задачи, които ти дадат за деня, няма как да останеш за дълго. И не само това – ще трябва и да ги изпълниш. А някои от тях са такива, че просто няма да можеш. Например, да намериш сладолед от миналогодишния сняг или шишчета от мигли на комар.
— Какво?
— Остави, шегувам се. Но трябва да си готова, че някои задачи ще бъдат напълно неизпълними.
Колкото и да се стараеше Лера да впечатли, Инга никога не беше доволна от нея. Момичето идваше в офиса един час преди работното време и си тръгваше късно през нощта, но дори и с такъв график не успяваше да изпълни всички задачи.
— Чувствам се като проклета кобила, която работи без край и покой. – тази колежка стана постоянния събеседник на Лера по време на обедните почивки – Вече почти спрях да ходя на обяд. Единственият плюс – отслабнах, успях да си вляза в старите училищни дрехи. Сега трябва да намеря време да мина през магазините и да си купя нещо подходящо за офиса.
— Ако знаеш какво те чака занапред… Но внимавай, не се старая прекалено да изглеждаш добре. Мъжът на Инга е доста красив, тя го пази като дявол грешна душа. Никой от нас не бива дори да го поглежда.
— И кой е този Ален Делон? – Лера изведнъж стана любопитна да види друга страна на Инга, защото винаги си е мислела, че шефката ѝ е самотна кариеристка, омъжена за работата си.
— Умолявам те! Обикновен мъж, на около четиридесет, вече доста посивял. Умен, да, но явно има проблеми със зрението. Или с жилището.
— Защо? – Лера слушаше с отворена уста, често забравяйки, че събеседничката ѝ обича да се шегува.
— Как иначе да обясниш, че живее с нашата Желязна Лейди? Вече пет години. И, изглежда, дори е щастлив.
— Може би тя у дома не е толкова строга.
— Възможно е. Но недей да споделяш нищо за личния си живот с нея. Тя не понася, ако някой подчинен се похвали с подаръци от мъжа си. Сякаш ревнува. Ако чуе нещо, да знаеш – целия ден ще те тича насам-натам, докато не ти избие всичкия късмет от главата.
— Ужас! Къде попаднах? – внезапно се разочарова Лера.
— Ти си направо уникална. Преди теб само едно момиче издържа пет седмици, но тогава Инга се омъжи и излезе в отпуск. Така че ти, значи, си на върха. Или си много изпълнителна, или Инга е изгубила форма.
Въпреки всичко, Лера успя да издържи до грубата шефка цели шест месеца. Постепенно тя свикна и с изискванията, и с натоварването, а дори и характерът на Инга Валерьевна започна да ѝ се струва по-малко неприятен. Всъщност, тя издържа толкова дълго благодарение на меката си нагласа, изпълнителност и помощта на колегите.
Освен това, същата колежка ѝ предложи да се регистрира в сайт за запознанства. Съветът беше за търсене на млад мъж, но Лера намери по-различна употреба на този сайт. Тя разглеждаше профилите на по-възрастни жени, чиято възраст беше близка до тази на Инга, и ги осмиваше. Външността, хобитата, изискванията към мъжете – Лера намираше за смешно всичко, което ѝ се струваше странно. Особено ѝ харесваха жени, които напомняха на Инга.
— О, Господи, какво си облякла! На твоята възраст това може да се носи само у дома! – смееше се Лера, разглеждайки снимките на „красавици“, чийто „срок на годност“ според нея изтичаше, а отчаянието им да се омъжат или поне да намерят обожател бе очевидно.
Все по-често Лера осъзнаваше, че разглеждането на профили е единственото ѝ забавление. За срещи с малкото си приятели нямаше време, а и сили също ѝ липсваха. Освен това, общуването с колеги, които бяха почти два пъти по-възрастни, силно влияеше на характера ѝ. Започна да ѝ е скучно с връстници. А с по-старото поколение изведнъж намери неочаквано много общи теми. Разбира се, върха на популярността беше Инга.
