Един ден Антонина Василевна дойде при младите и каза:
— Е, сега вече ви моля да ме пуснете при дъщеря ми. Погрижете се за къщата ми, за градинката, двора, плевните – всичко използвайте…
Ваня прегърна добрата си покровителка и отвърна:
— Ще се погрижим, всичко ще е наред, мамо…
Антонина Василевна изтри очите си, прегърна младата двойка и прошепна:
— Ванечка, Соня, ще чакам вест от вас за бебчето. Не отлагайте. Всичко трябва да стане навреме…
Тя замина и прекара почти година при дъщеря си, наслаждавайки се на времето с близките си, особено с внучката. А когато Ваня се обади и я покани на кръщенето на неговата дъщеря, решиха да отидат заедно.
Когато се срещнаха с Ваня и Соня, се почувстваха като истинско семейство. Донесоха подаръци за новороденото и майката. А когато седнаха тихо на масата, за да не будят бебето, Антонина Василевна се изправи и каза:
— А на теб, Ваня, ние със Света решихме да прехвърлим къщата, така че утре ще уредим въпроса с нотариуса.
— Как така? – смая се Иван. — А вие къде ще живеете?
— Реших да остана при дъщеря ми. А тук ще идвам на гости. Не ми е по силите вече да се грижа за градината. Искам да се стопля край морето, да видя внучката. Толкова години им обещавам, че ще отида…
— А вие ще идвате при нас през ваканциите да се къпете и да се печете на слънце! Задължително, — добави Светлана, — този дом е здрав, а вие имате още много години да живеете, дори син ще родите и всички ще сте заедно.
— Ще се старая да идвам веднъж или два пъти в годината, Ванечка, и ще съм щастлива да ви виждам… Вие също сте ми семейство.
