Марина си тръгна, а Виталий остана да стои на прага. Неочаквано го spоходи прозрение. Значи това била истинската цел на Ирина! Замислила е да го изгони от апартамента под предлог на изневяра. Хитро, много хитро. Паметта му започна да го връща към все нови и нови епизоди от съвместния им живот. Ето го странният спонтанен аборт, тук безкрайните разходи, там катастрофата… Виталий най-накрая осъзна, че Ирина никога не го е обичала. През целия им живот тя просто го използвала, а той, глупакът, изобщо не го е забелязвал.
Първото, което направи, беше да си намери работа – близо до дома. Разбира се, не му плащаха толкова добре, колкото на строежа, но това беше вече нещо. После, като събра малко пари, по препоръка на приятели се обърна към опитен адвокат. Адвокатът внимателно го изслуша и каза, че наличието на дълг дори може да бъде от полза – ще има как да плаши Ирина. Тя съвсем безпочвено се смята за единствен собственик на апартамента. Адвокатът му обеща да се бори в съда за справедливо разделяне на имуществото. Що се отнася до дълга, ще е нужно да се съберат купища документи, но имаше шанс да се докаже, че кредитът е взет за кола, която впоследствие е станала собственост на жена му. Така че дългът, най-вероятно, ще бъде разпределен поравно.
***
– Ето така стоят нещата, мамо – завърши разказа си Виталий. – Процесът ще бъде дълъг, но съм решен да го изнеса докрай.
Анна Егоровна мълчеше. Мислеше си, че и тя има част от вината. Защо не разубеди сина си да се ожени за тази Ирина? Та нали майчиното ѝ сърце усещаше, че нещо не е наред. Въпреки че кой би я послушал тогава?
– Мълчиш ли? – попита Виталий майка си. – Не знаеш какво да кажеш?
– Всичко ще бъде наред, сине – отвърна Анна Егоровна. – Убедена съм в това. Ще намериш своето щастие. Непременно. Така ще бъде.
—
Автор: Юлия Кон
