Анна Егоровна слушаше сина си и одобрително кимаше с глава. Да, Виталий и Ирина все още бяха официално в брак, пред закона все още бяха съпруг и съпруга. „Каквото и да е намислил моят син, – реши Анна Егоровна, – Иринка го заслужава.“
И неволно си припомни как всичко между тях започна.
***
Когато Виталий доведе в дома любимата си девойка Ира, за да я запознае с родителите си, в началото тя допадна на Анна Егоровна. И на мъжа ѝ, Петър Сергиевич, също. Ирина основно мълчеше и разказваше малко за себе си. Беше сираче, отгледана от леля си и живееше на двайсет километра от града им. Това беше цялата информация за нея.
Виталий и Ира започнаха да излизат заедно, а след няколко месеца синът ѝ дойде при нея с новината – неговото момиче е бременно! Анна Егоровна само плесна с ръце. Е, младостта е такава. Петър Сергиевич попита сина си какво смята да прави. А Виталий твърдо отговори: „Ще се оженя.“ След месец направиха сватба. Почти нямаше гости. От страната на булката бяха леля ѝ от селото и две приятелки, а от страната на младоженеца – майка му, баща му и още трима роднини.
Първото време младите заживяха при родителите на Виталий. Анна Егоровна наблюдаваше Ира и се чудеше: не изглежда като бременна! Според сроковете би трябвало да е в третия, може би четвъртия месец. Може още да не ѝ личи, но обикновено околните забелязват някак промени. Но тук – странна ситуация, много странна. Анна Егоровна сподели мислите си с мъжа си, Петър Сергиевич. Той само махна с ръка – слука на жена си въображението. Но след седмица Ира каза, че ще ходи на гости в селото при леля си за няколко дни. Прекара там повече от седмица, а когато се върна, със сълзи на очи съобщи, че е изгубила детето. Виталий много го преживяваше, а Анна Егоровна само затвърди подозренията си. Булката просто го е изиграла! Никаква бременност не е имало, това е цялото нещо. Опита се да я попита дали има някакви изследвания, ехография. Но Ира каза, че ги е разрушила в пристъп на емоции, за да не се тревожи още повече за установената бременност. Тогава Виталий застана в защита на жена си и помоли майка си да не я тормози с ненужни въпроси.
След този случай Анна Егоровна разбра каква снаха имат. Изцяло лъжлива. И не обича сина им, това беше най-важното. Свекървата понякога забелязваше как Иринка хвърля погледи на хубави млади мъже из магазина или пазара, когато излизаха за покупки. Но Виталий нищо такова не забелязваше, гледаше Ира с влюбени очи и ѝ угаждаше във всичко. Наложи му се да започне втора работа, за да купува на скъпата си жена всичко, което поиска. А тя искаше много – златни обеци, кожено палто, почивка в Египет. И мъжът се стараеше да я радва с хубави подаръци.
После в живота на Анна Егоровна започна черен период. Разболя се Петър Сергиевич, парализира го. Жена му трябваше да се грижи за болния си съпруг. Надяваше се, че Ирина поне малко ще ѝ помага, но не би. Снахата веднага поиска да се върне в селото при леля си, уж в града имала алергия от прах. Виталий позволи на жена си да замине, а сам идваше при нея през уикендите. През седмицата помагаше на майка си да се грижи за болния баща. Много от парите вече отиваха за лечението на Петър, което ужасно ядосваше Ира. Тя често звънеше на Виталий и му устройваше сцени с думите: „Ти изобщо не ме обичаш! Оставил си ме сама.“ Така живяха почти година, а после Петър Сергиевич почина. Ира искаше да се върне в градския апартамент, но самата Анна Егоровна вече беше категорично против. И каза това и на сина си:
– Защо Ира не ни помагаше? А сега иска да се върне? Е, няма как!
– Тя имаше алергия… – опита се Виталий да защити жена си пред майка си.
– Каква е тази алергия, която започва внезапно и така внезапно свършва? – язвително попита майка му.
